неделя, 1 юли 2012 г.


1 Бр.
БЕЗПЛАТЕН БЮЛЕТИН:ЗАСЕГНАТИ И БЛИЗКИ
1-ви Юли 2012

Бюлетин на Асоциация УНИКАЛ, издаван всяка 1ва седмица(с повторни помествания всяка 3та седмица)  на месеца за: Засегнати от Хранителни Нарушения и Близките им (Родители § Приятели)
*Информиране, подкрепа и окуражаване в сферата на Хранителните Разстройства

В алтернативните седмици на месеца се издава Бюлетин за Специалисти и Студенти.
*Информиране и запознаване с приложни материали, както и с новости от водещи организации в сферата на Хранителните Разстройства

За да се абонирате, моля изпратете празен имейл със Заглавие: „Желая Абонамент за Бюлетин 1 или/и 2 „ на: unikaled@abv.bg
За информация, посетете сайта ни : www.bia-unikal.org
* Разрешено е абонирането и за двата Бюлетина едновременно, при желание.


ОСЪЗНАТО ХРАНЕНE

Храните са по същество нито "добри", нито "лоши." Някои от тях са по-хранителни, отколкото други, но яденето на десерт не те прави лош човек, както и яденето на здравословни храни не те прави светец. Осъзнатото хранене означава да бъдеш наясно и във връзка с това, което се случва във тялото и ума ти всеки път, когато решиш да ядеш (или да не ядеш). Осъзнатият хранещ се е неосъдителен, състрадателен и най-вече е наясно с вкуса, структура и процеса на хранене. Това ясно осъзнаване ти осигурява тясна връзка с вътрешното ти състояние, така че да знаеш с по-голяма точност, когато си задоволен, а не преял или гладен. Най-важното, осъзнатият хранещ се поддържа усещне за емоционалните фактори и мислите, които могат да го накарат да прекрати или да подбуждат храненето. Точно обратното, не-осъзнатият хранещ се вмъква в повтарящ се цикъл на: какво, къде и колко яде. Много хора с хранителни проблеми трудно могат да бъдат гъвкави. Това води до автоматично, рутинно посягане към храната, като стратегия за справяне и навик за игнориране сигналите на глад. Заради хранителните си нарушения, те често се чувстват виновни..

Опитайте!
За кратко се поставете на мястоо на осъзнато хранещият се, опитайте следното упражнение. ....За да продължите четенето, кликнете върху линка: http://bia-unikal.org/?p=907


АНОРЕКСИЧНОТО ПРЕСЛЕДВАНЕ НА СЛАБОСТ

Анорексия нервоза се характеризира със самоналожено гладуване. DSM критериите за анорексия все още се допълват, но общо взето са следните:

А. Човек поддържа телесно тегло, която е около 15% под нормата за възраст, височина и вид на тялото.
Б. Човек има силен страх от наддаване на тегло или мазнини, въпреки че е с поднормено тегло. Парадоксално е, че загубата на теглото може да усили този страх.
С. Човек има изкривена представа за тялото си. Някои могат да се чувстват изцяло дебели, други признават, че са слаби, но виждат определени части от тялото си (особено стомаха и бедрата) като твърде дебели. Техните притеснения се основават на собствените им изкривена представа за размера и формата на тялото им. Те отричат, че ниското им телесно тегло е сериозна причина за безпокойство.
Г. Критерият за липсата на поне три последователни менструални цикъла при жените е в процес на обсъждане. (При много мъже намалява нивото на тестостерона.)

Има два специфични вида анорексия нервоза. "Ограничаващият вид" обозначава лицата, които губят тегло, главно чрез намаляване на приема на храна чрез диети, гладуване и/или прекомерни упражнения. "Преяждащо-Прочистващ тип" описва тези, които от време на време имат пристъпи на преяждане (Гуляй) последвани от прочистване -повръщанеи /или употреба на диуретици, лаксативи и слабителни средств). Основен принцип за някои хора с анорексия нервоза е вярата, че ако тя/той бъде "достатъчно слаб", то животът ще бъде по-хубав. Стратегията да се чувстват стабилно и сигурно е да избягват напълняването. Не е изненадващо, че основна характеристика на анорексията е загуба на тегло, която може да настъпи бързо или постепенно, а когато бъде пренебрегвана, может да доведе до сериозни медицински усложнения и дори смърт.

Ограниченият прием на храна или внезапното спиране, както и прекомерните упражнения са най-често прилаганите начини за постигане на загуба на тегло, но понякога се прилага и индивидуално прочистване, за да се отърве от погълнатата храна. Анорексията често започва като временна диета и затова причината може да изглежда сравнително безобидна. В ранните етапи човек обикновено се чувства непобедим и изпълнен с живот. Силата е породена от това, че постига нещо (губи тегло), с което повечето хора трудно се справят. В основата на болестта е страстното отстояване на собственото поведение. Липсва желание за промяна или да отстъпи от това, което прави и се бори яростно да запази своя избор.

С напредването на анорексията, обаче, властта и контролът започват да ерозират, и в един момент, човек започва да се чувстват безнадеждно и безпомощно, усеща, че животът му е хаотичен. Дори ако осъзнава проблема, болестта вече е взела власт над живота, превърнала е човека в толкова зависим от мислите за ограничаване на храната и загуба на тегло, и толкова се страхува какво ще се случи, ако промени нещо, че най-вероятно ще продължи да защитава хранителното си разстройство. Всъщност засегнатите от анорексия много често дори не могат да забележат прогресирането от чувство за контрол над собстевеното поведение до чувството че поведението(самата болест) контролира вече тях.....За да продължите четенето, кликнете върху линка: http://bia-unikal.org/?p=907



РАЗГОВОР С ЛЮБИМИЯТ ЧОВЕК СТРАДАЩ ОТ ХР


Твоята любима/любим има хранително разстройства и ти се притесняваш, че може да кажеш нещо погрешно, с което да предизвикаш по-голям проблем. Може би се доближаваш до темата или си опитвал да се доближиш до темата или си я повдигал и си получил силно и критично послание. Сега какво?    

Знай, че ти играеш важната роля в подържането на нейното/неговото възстановяване. Твоето водачество, любов и сила са отчайващо нужни.Смисълът не е в това дали ще изразиш своята гледна точка, а по-скоро как да й го кажеш по най-добрят начин, който е чувала. В крайна сметка и двамата бихте могли да обсъдите свободно кой би помогнал да укрепите отношенията си и да прекрати нейната връзка с хранителното разстройство.



Съществуват няколко положителни начина за разговор:

1. Бъди спокоен и грижовен, когато споделяш притесненията си.
Напомняй на себе си, че твоята любима вижда своето заболяване като жизнен, необходим “приятел”. Ако ти говориш за него пренебрежително,  то тя може да заеме отбранителна позция и вероятно ще се почувства застрашена, при което ще ти бъде трудно да предприемеш нещо, което да й помогне. Поради това бъди спокоен и грижовен, когато показзваш колко си разтревожен за нея.

2. Използвай “Аз” (вместо „Ти си...”) обръшение:
Например, можеш да кажеш “Аз съм загрижен и се притеснявам за здравето ти” вместо “Ти убиваш себе си  и трябва да спреш веднага!”. Последващият сблъсък не е разговор и вместо да започнете разговор и да осъществите връзка с любимата си, това мже да  предизвика недоразумение и да ви дистанцира....За да продължите четенето, кликнете върху линка:
  

http://bia-unikal.org/?p=907


Няма коментари:

Публикуване на коментар