Активация на Рестриктиви Хранителни Разстройства (ХР)
Една от неприятните страни на възстановяването от хранително разстройство (ХР) е, че някои неща са се променили във вашето тяло, което не е така при хората без ХР. Затова първо ще обясня малко за промените, които се случват, когато генетичните мутации на ХР биват активирани при гладуване.
Когато човек имащ ХР и човек без ХР гладуват, нивата на лептин в техните системи падат значително. Лептинът е регулиращ хормон, който отговаря за метаболизма, апетита, образуването на костна тъкан и функцията на репродуктивните хормони. Когато теглото ни е здравословно и приемаме адекватни количества храна, лептинът ни е в оптимални нива. Когато те паднат, се случват две неща: метаболизмът бива потиснат и апетитът се увеличава.
При човек с ХР гладуването отключва гени, които променят нормалната функция на невротранзмитерите в мозъка. Невротранзмитерите са тези, които предизвикват тревожните и натрапливи мисли относно храненето и теглото. [WH Kaye et. al., 2005; F Fumeron et. al., 2001]. Човек без ХР ще каже, че се чувства раздразнителен, уморен, гладен и с лошо настроение, когато гладува. Падащите нива на лептин предизвикват неприятните настроения и огромния глад, които карат мозъка да потърси повече храна/енергия, които да изяде. Човек с ХР ще каже, че не е гладен. Макар и експертите да спорят за това дали наистина изпитва глад или не, то е ясно, че той се чувства по-спокоен, енергизиран и дистанциран от отрицателните чувства(емоционално притъпен) в резултат на потискането на глада си[S. Guisinger, 2003; M. Duclos et al.,2012]. Изкривените от ХР невротранзмитери успяват да противодействат на това, което нивата на лептин би трябвало да предизвикат: лошо настроение и желание да се яде повече.
Една трета от хората, които започват диета, се озовават на спектъра от рестриктивни хранителни нарушения [J Jones et. al., 2001; CM Shisslak, M Crago, 1995]. Макар и не всички от тях да стават клинични случаи, всички те изпитват тревожност и натрапливи мисли относно храната и теглото си през целия си живот (ако не бъдат третирани). Те могат да прераснат в клинични случаи във всеки един етап от живота си в резултат на стрес (всичко от настинка до раздяла) и също така е възможно да минават напред – назад по спектъра или да изпитват множество проявления на спектъра едновременно (анорексия, рестриктивни/реактивни хранителни цикли, булимия, орторексия (изключителен фокус върху здравословна храна) и анорексия атлетика (прекомерно спортуване)).
Ако човекът без и човекът с ХР са с едни и същи възраст/тегло/височина (преди гладуването) и ако и двамата възвърнат теглото си, каквото е било преди гладуването, то човекът без ХР ще възвърне оптималните си нива на лептин, но има няколко изследвания, които сочат, че се запазват абнормалиите в нивата на лептин за пациента с ХР. Стивън Гринспуун и колегите му откриват в своите проучвания, че нивата на лептин изглеждат по-ниски от оптималните при анорексичните пациенти дори при наличието на пълно възстановяване на теглото [S Grinspoon et. al., 1996], докато Кристос Манзорос и неговите колеги откриват, че нивата на лептин се възстановяват ненормално бързо при анорексичните пациенти. Възможно е тези противоречиви резултати да имат повече общо със заключенията на Абдул Дълуу и неговите колеги, които анализирайки повторно данните от Експеримента по гладуване Минесота, които сочат, че тялото има две отделни авторегулаторни системи за обратна връзка, които предизвикват хиперфагията след период на гладуване, и тези механизми произлизат поотделно от мастната и от мускулната тъкан на тялото[A. Dulloo et.al.,1996]. Преведено, това означава, че пациентите, възстановяващи се от рестриктивно хранително разстройство, имат нормални метаболитни реакции в границите на вариациите, които се наблюдават при тези без хранителни разстройства в Експеримента по гладуване Минесота [A. Keys et. al., 1945].
Тъй като лептинът има регулаторна функция за нормалното функциониране на репродуктивните хормони, пациент с ХР, с възстановено тегло има нужда от достатъчно лептин в системата си, за да нормализира своята репродуктивна функция, образуването на костната си тъкан и функцията на невротранзмитерите. При пациентите жени, при които цикълът не се е възвърнал, знаем, че е необходимо допълнително качване на тегло, за да се преустановят отново нормален хормонален цикъл, образуване на костна тъкан и функция на невротранзмитери [GA Laughlin et. al., 1998; CK Welt et. al., 2004; JD Vescovi et. al. 2008].
Източник: http://www.youreatopia.com/blog/2012/11/23/phases-of-recovery-from-a-restrictive-eating-disorder.html Превод: Ина Райкова
.jpg)
