четвъртък, 23 април 2015 г.


Активация на Рестриктиви Хранителни Разстройства (ХР)

Една от неприятните страни на възстановяването от хранително разстройство (ХР) е, че някои неща са се променили във вашето тяло, което не е така при хората без ХР. Затова първо ще обясня малко за промените, които се случват, когато генетичните мутации на ХР биват активирани при гладуване.
 
Когато човек имащ ХР и човек без ХР гладуват, нивата на лептин в техните системи падат значително. Лептинът е регулиращ хормон, който отговаря за метаболизма, апетита, образуването на костна тъкан и функцията на репродуктивните хормони. Когато теглото ни е здравословно и приемаме адекватни количества храна, лептинът ни е в оптимални нива. Когато те паднат, се случват две неща: метаболизмът бива потиснат и апетитът се увеличава.
При човек с ХР гладуването отключва гени, които променят нормалната функция на невротранзмитерите в мозъка. Невротранзмитерите са тези, които предизвикват тревожните и натрапливи мисли относно храненето и теглото. [WH Kaye et. al., 2005; F Fumeron et. al., 2001]. Човек без ХР ще каже, че се чувства раздразнителен, уморен, гладен и с лошо настроение, когато гладува. Падащите нива на лептин предизвикват неприятните настроения и огромния глад, които карат мозъка да потърси повече храна/енергия, които да изяде. Човек с ХР ще каже, че не е гладен. Макар и експертите да спорят за това дали наистина изпитва глад или не, то е ясно, че той се чувства по-спокоен, енергизиран и дистанциран от отрицателните чувства(емоционално притъпен) в резултат на потискането на глада си[S. Guisinger, 2003; M. Duclos et al.,2012]. Изкривените от ХР невротранзмитери успяват да противодействат на това, което нивата на лептин би трябвало да предизвикат: лошо настроение и желание да се яде повече.
Една трета от хората, които започват диета, се озовават на спектъра от рестриктивни хранителни нарушения [J Jones et. al., 2001; CM Shisslak, M Crago, 1995]. Макар и не всички от тях да стават клинични случаи, всички те изпитват тревожност и натрапливи мисли относно храната и теглото си през целия си живот (ако не бъдат третирани). Те могат да прераснат в клинични случаи във всеки един етап от живота си в резултат на стрес (всичко от настинка до раздяла) и също така е възможно да минават напред – назад по спектъра или да изпитват множество проявления на спектъра едновременно (анорексия, рестриктивни/реактивни хранителни цикли, булимия, орторексия (изключителен фокус върху здравословна храна) и анорексия атлетика (прекомерно спортуване)).
Ако човекът без и човекът с ХР са с едни и същи възраст/тегло/височина (преди гладуването) и ако и двамата възвърнат теглото си, каквото е било преди гладуването, то човекът без ХР ще възвърне оптималните си нива на лептин, но има няколко изследвания, които сочат, че се запазват абнормалиите в нивата на лептин за пациента с ХР. Стивън Гринспуун и колегите му откриват в своите проучвания, че нивата на лептин изглеждат по-ниски от оптималните при анорексичните пациенти дори при наличието на пълно възстановяване на теглото [S Grinspoon et. al., 1996], докато Кристос Манзорос и неговите колеги откриват, че нивата на лептин се възстановяват ненормално бързо при анорексичните пациенти. Възможно е тези противоречиви резултати да имат повече общо със заключенията на Абдул Дълуу и неговите колеги, които анализирайки повторно данните от Експеримента по гладуване Минесота, които сочат, че тялото има две отделни авторегулаторни системи за обратна връзка, които предизвикват хиперфагията след период на гладуване, и тези механизми произлизат поотделно от мастната и от мускулната тъкан на тялото[A. Dulloo et.al.,1996]. Преведено, това означава, че пациентите, възстановяващи се от рестриктивно хранително разстройство, имат нормални метаболитни реакции в границите на вариациите, които се наблюдават при тези без хранителни разстройства в Експеримента по гладуване Минесота [A. Keys et. al., 1945].
Тъй като лептинът има регулаторна функция за нормалното функциониране на репродуктивните хормони, пациент с ХР, с възстановено тегло има нужда от достатъчно лептин в системата си, за да нормализира своята репродуктивна функция, образуването на костната си тъкан и функцията на невротранзмитерите. При пациентите жени, при които цикълът не се е възвърнал, знаем, че е необходимо допълнително качване на тегло, за да се преустановят отново нормален хормонален цикъл, образуване на костна тъкан и функция на невротранзмитери [GA Laughlin et. al., 1998; CK Welt et. al., 2004; JD Vescovi et. al. 2008].

вторник, 21 април 2015 г.



КУРС ЗА ОБУЧЕНИЕ В ЗДРАВОСЛОВНО ХРАНЕНЕ С ИНТУИТИВЕН ПОДХОД: ЗА ТРАЙНО СПРАВЯНЕ С ЕМОЦИОНАЛНОТО ХРАНЕНЕ И НЕКОНТРОЛИРАНОТО ПРЕЯЖДАНЕ

Започва на 19-ти Май 2015 г./Записване до 16-ти Май.2015 г.

Курса се предлага в Групова форма (но е възможно и в индивидуален формат) при Нарушен Контрол в Храненето и Трайно Справяне с Емоционално Хранене и с „Йо-Йо“ Ефекта от Хроничните Диети: за лично нуждаещите се от усвояване на Подходът Интуитивно Хранене - във Варна или в Онлайн

Групите за обучение в ИНТУИТИВНО ХРАНЕНЕ представляват практично ръководство за това как вие:

§ Да се освободите от Хроничните Диети, Обсебващите мисли за храна и Йо-Йо Ефекта
§ Да се освободите от Емоционалното Хранене и Неконтролираното Преяждане
§ Да се помирите с храната и да се наслаждавате на всичко което обичате да хапвате
§ Да нормализирате теглото си и да го поддържате в индивидуалната за вас норма
§ Да си възвърнете естествения баланс и контрол във връзката между тяло-храна-разум

График и цени за провеждане на курсовете:

1. За живеещи във Варна и областта:

Всеки Вторник от 17:30-19:00 часа в Център „Храна-Душа-Разум“ във Варна
За 10 седмици с цена 25 лв. на тренинг или Общо 250 лв.за цялото обучение

2. ОнЛайн Формат:
Всеки Четвъртък от 17:30 до 19:00 часа във виртуалната обучителна платвформа WizIQ
- в Група по 20 лв. за Онлайн тренинг или Общо 200 лв. за цялото обучение.

3. Обучението се предлага и в индивидуална формат:

- За присъствена форма в Център „Храна-Душа-Разум“ Варна: 40 лв. за тренинг, Общо: 400 лв.
- OnLine Индивидулно, с цена 35 лв. за тренинг или Общо 350 лв. за цялото обучение.

Курса се води от Елисавета Павлова: магистър психолог-Специалиста при Хранителни Нарушения и сертифициран консултант в Интуитивното Хранене: . Вижте повече за опита и квалификациите и, кликвайки върху линка: http://bia-unikal.org/?page_id=264

За записване и при въпроси, моля изпратете имейл на: bia.unikal@gmail.com 

Тел. за връзка: +359 878 205 221; +359 897 621 607, *Поради високата ни ангажираност, предпочитаме да ни изпращате имейли с въпросите си. Благодарим Ви предварително за разбирането!!!

събота, 18 април 2015 г.



1 Част-ФАЗИТЕ НА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
от Хранителни Нарушения

Има три отделни фази и една критична финална фаза за пълното възстановяване на теглото и ето малко от това, което можете да очаквате. Да може да изпитвате симптоми на няколко фази едновременно и може да минавате от една към друга и после без никаква явна причина да се върнете обратно. Всичко това е нормално и не е причина за притеснение. Помнете, че тялото не е машина, но знае какво прави, стига вие да му осигурявате енергия и да почивате. И накрая помнете, че никой (напълно! никой) не минава през този процес без грешки и проблеми. Когато и да попаднете обратно към по рестриктивно поведение, не сте се провалили. Вместо това третирайте преживяването като възможност да научите повече за специфичните ситуации, които предизвикват влошаване у вас. Това постепенно ще допринесе за по-устойчива ре мисия.
 Едема Вода на борда

Тялото изглежда, че качва 3,5/8кг (понякога и повече) през първите няколко дни или седмици, щом стигнете до (количествата за захранване за вашия пол/възраст/височина).  Който не е "готов за това, ще се паникьоса и ще започне да се ограничава преди да е стигнал особено далече. „Теглото“ е       почти          изцяло от задържане на вода (едема). Тялото има нужда от вода за възстановяване на клетките и за нормализирането на функцията едновременно на черния дроб и на бъбреците [WB Salt, 2004; GFM Russell, JT Bruce, 1990].
Задържането на вода си отива след втория месец, но единствено ако пациентът надеждно се храни с минималните или повече указани количества всеки ден. Много рядко, огромна едема (най-изразена върху ръцете и краката) е един от няколкото симптома на синдрома на захранването. Това е една от многото важни причини, поради които медицинското наблюдение е необходимо през ранните фази на захранването.
Повече детайли относно задържането на вода са достъпни в тази публикация на блога: Edema: The Bane (and Blessing) of the Recovery Process.
Един от принципите на лечението МиниМод е да спрете да се теглите изобщо. Ще видите форума на Your Eatopia разбъркан от паникьосани, предизвикани от ХР, кризи, след като някой възстановяващ се, се е предал и е стъпил на кантар. Кантарът е един от най-любимите методи за мъчение на хранителното разстройство, който се използва, за да предизвика лесно връщане към болестта. Не се поддавайте на изкушението.

Храносмилателните проблеми са често срещани в първа фаза: подуване, газове, болка и раздут корем, диария и запек. Можете да облекчите това, като ядете малки количества по-често през деня: на 200-250-калорийни инкременти от ставането сутрин до лягането вечер. Тези храносмилателни проблеми се появяват, понеже гладуването е намалило драстично всичките важни бактерии в храносмилателния ви тракт, както и нивата на храносмилателните ензими. За да колонизират наново, бактериите имат нужда от приемливи нива на енергиен прием. [MD McCue, 2012; PD Cani et. al. 2007]
Много пациенти в тази фаза също трябва да преодолеят гастропареза. [RW McCallum et. al.,1990]. Гастропарезата е механизмът за оцеляване, при който стомахът удвоява времето за изпразване към тънкото черво, което означава, че храната се мели по-дълго в стомаха, за да позволи на тънкото черво да максимизира твърде малкото енергия, която идва в тялото. Гастропарезата започва да олеква след няколко дни упорито придържане към минималния или над него прием и изчезва бързо, ако продължавате да се храните според указанията за възстановяване,обикновено от няколко седмици до месец. Всъщност подвижността на целия храносмилателен тракт е намалена, за да опита да извлече възможно най-много енергия по време на гладуването и това изчезва при отдадените усилия за захранване.
Не се изкушавайте да намалявате приема заради неудобството - просто разпределете храната през деня. Киселото мляко с живи култури ще бъде най-добрият ви приятел [C Coker Ross, 2008; E Nova et. al., 2006]
Ако сте имали поносимост към лактоза преди рестриктивното хранително разстройство да ви обземе, то ще можете да я понасяте и веднъж, щом сте се възстановили. При все това някои пациенти изпитват т.нар. транзитивна, иначе известна като вторична, непоносимост към лактозата. Това е, понеже системата е толкова стресирана, че не може повече да произвежда лактоза, за да разгражда лактозата. Ако забелязвате, че млякото, сметаната и сладоледът предизвикват подуване и диария, ги заменете със соеви или оризови заместители или в идеалния случай с добавки лактоза (като Лактацид). Не използвайте никакви нискомаслени или обезмаслени заместители на храни в дома си.
Също така в началната фаза, когато сте силно обезводнени, избягвайте да пиете много вода. Ще получавате достатъчно хидратация, ако се храните според указанията за възстановяване. Ако пиете, то бъдете сигурни, че питиетата са пълни с калории. Така че вместо газирани напитки, нека бъдат сладоледови шейкове, плодови смутита с пълномаслен йогурт и допълнителни растителни мазнини.
Кафето увеличава подвижността на храносмилателния тракт(това означава по-бързо придвижване на нещата през дебелото черво) [SR Brown et. al., 1990; PJ Boekema et. al., 2000] и това обикновено не е проблем, тъй като повечето имат много слаба подвижност на храносмилателния тракт вследствие на гладуване. Въпреки това ограничавайте кафето до едно/две на ден и се уверете, че са пълни със сметана и захари, за да сте концентрирани в това да вкарвате храна в системата.


Едем ата - задържането на вода, причинява значителни болки в тялото. Може да се чувствате много болезненост в цялото тяло. Когато си изкълчите крака, той се подува от течност, затопля се и боли, това е възстановителният процес в действие. По време на възстановяване, този процес се случва из цялото тяло. Болката ни задължава да се спрем и да почиваме. Впоследствие това позволява на тялото да се справи с отстраняването на наранените клетки и да осигури енергия за развитието на нови, здрави клетки, без да трябва да се справя с нови щети от опитите да „преодолеете болката“. Тези от вас, които са прилагали извънредно спортуване, повръщане, злоупотреба с диуретици или разхлабителни, когато сте се ограничавали активно, е вероятно да изпитват повече подуване и болка по време на тази фаза от възстановяването.

Много от вас ще се чувстват като ударени с парен чук от умора и изнурение. Това ще ви се струва объркващо, тъй като сте били „толкова енергични“ по време на активните рестрикции, а сега, като активно работите върху възстановяването си, само искате да се пльоснете и да спите.
Както беше споменато в предишната секция, има подчертана хиперактивност по време на активните рестрикции за тези, които лежат на спектъра на рестриктивните хранителни разстройства.
Когато сте под захвата на рестрикциите, имате много ефективен „блока тор на сигналите“. Като цяло мозъкът ви не може да получава и интерпретира всичките сигнали за дистрес на тялото ви. По тази причина хората без ХР се чувстват ужасно, когато гладуват, а същевременно хората с хранителни разстройства се чувстват заредени, спокойни, дисоцийрани от лоши чувства и т.н. Има подчертани аномалии на невротранзмитерите, които изглежда отговарят за това и се появяват в различни центрове на мозъка особено тези, отговорни за разпознаването на опасност. Добър знак е, ако сте изморени, защото това предполага, че тялото ви най-накрая успява да предаде своята нужда за възстановяване и енергия по начин, който не се е случвал по време на активната рестрикция.





четвъртък, 16 април 2015 г.


ЛЕЧЕНИЕ БАЗИРАНО НА ПРОУЧВАНИЯ ПРИ ХРАНИТЕЛНИ НАРУШЕНИЯ
Повечето хора не знаят или не подозират, че леченията за рестриктивни хранителни разстройства до голяма степен не са базирани на изследвания. Лечение, базирано на изследвания, означава, че е имало клинични опити, при които въпросното лечение бива сравнено с контролни групи и други изследователи са успели да повторят резултатите от него. В идеалния случай лечението също е проследено през дълъг период от време, за да бъде сигурно, че резултатите не са краткотрайни.
Съществува един единствен протокол за лечение днес, който да пасва на това определение: Базираното на семейна среда лечение Модсли. То има контролирани и повторени опити, както и публикувани и потвърдени данни за ремисия след 5-годишен период. Два други протокола – Картини (подход за семейна среда) и Мандометър (базиран на технологии подход) – предлагат самостоятелни данни, но за момента откриятията от тях не са получили независима подкрепа. Проблематичното е, че за момента Модсли е специфично разработен за деца и юноши, страдащи от хранителни разстройства. И дизайнът му е труден за прилагане в средата на възрастен със заболяването.
Лечението МиниМод
МиниМод е серията указания, които са публикувани на страницата Your Eatopia. Няма контролирани опити, нито независима подкрепа и затова МиниМод не може да бъде смятан за научно доказано лечение на този етап. При все това тези указания са базирани на данните от клиничните изследвания от Модсли и Експеримента по гладуване Минесота, както и други резултати от изследвания, вместо просто на емпирични наблюдения и философията на практикуващите.
Указанията на МиниМод включват следните основни аспекти:
1. Ядене без рестрикции на минималните количества прием, които са определени така, че да отразяват реалните средни стойности на не ограничаващи се пациенти. [I Need How Many Calories ?!!цитатите са посочени в тази публикация]2. Никакви тренировки или спортуване. [C Zunker et. al., 2011; S Bratland-Sanda et. al., 2010]3. Никакво теглене или мерене на самия себе си*.
*Редица клиники прибягват до „ слепи претегляния “, за да могат да следят прогреса на пациента без да бъде подтикнат към влошаване на разстройството поради научаването на собственото си тегло (седейки с гръб към кантара). Но по- големият проблем относно това защо трябва да знаем теглото си, бива пренебрегнат при този подход. Да се теглиш е контра продуктивно на това да се приеме, че оптималното телесно тегло се поддържа без когнитивна намеса.
Статистики и прогнози:
Между 15 и 24 годишна възраст рестриктивните хранителни разстройства са 12 пъти по смъртоносни от всички други водещи причини за смърт на тази възрастова група(включително автомобилните катастрофи) [PF Sullivan,1995].
Количествата ре мисии варират от 3% до 96% [J Couturier, J Lock, 2006] , а количествата влошавания на болестта след период на лечение са от 35-50% [JC Carter et. al., 2004; ED Eckert et. al., 1995]. Нивата на ре мисии за Семейното лечение Модсли след 12-тия и 36-тия месец са 75% [D leGrange et. al., 2007; J Lock et. al., 2010; J Arcelus et. al., 2011].
Стандартизираният коефициент на смъртност (СКС) за хранителни разстройства е в диапазон от 1.92 до 10.5. [G Pauslen-Karlsson et. al., 2008; FC Papadopoulos et. al., 2009; CL Birmingham et. al., 2005]. Стандартизираният коефициент на смъртност е научен метод за определянето на увеличения риск от смъртност, свързан с определено състояние в сравнение с произволна здрава група човешки същества. Стандартизираният коефициент на смъртност за здрава произволна група е 1.00. Тъй като смъртта при хора с рестриктивни хранителни разстройства може да варира от сърдечна недостатъчност до самоубийство, то не винаги е възможно да се сдобием с точни данни, ако подлежащата причина (именно хранително разстройство) не е определена в сертификата за смъртност. Затова СКС варират от изследване до изследване. Ако преобразуваме СКС, рестриктивните хранителни разстройства имат приблизително нива на смъртност от 1 на 4 до 1 на 5 за 20- годишен период.
Общоприетата прогноза обикновено е, че 50% пълна ремисия, обикновено поддържат тази ремисия, а останалите 50% страдат от хроничност, социален упадък, прогресиращо лошо здраве и ранна смърт. [K Tolstrup et. al., 1985]. Това е много сериозно и смъртоносно невробиологично заболяване. И с това слагаме края на тежката на цитати част от публикацията. Пфу!
Източник: http://www.youreatopia.com/blog/2012/11/23/phases-of-recovery-from-a-restrictive-eating-disorder.html  Превод: Ина Райкова

сряда, 15 април 2015 г.


Активация на Рестриктивни Хранителни Разстройства (ХР)

Една от неприятните страни на възстановяването от хранително разстройство (ХР) е, че някои неща са се променили във вашето тяло, което не е така при хората без ХР. Затова първо ще обясня малко за промените, които се случват, когато генетичните мутации на ХР биват активирани при гладуване.
 
Когато човек имащ ХР и човек без ХР гладуват, нивата на лептин в техните системи падат значително. Лептинът е регулиращ хормон, който отговаря за метаболизма, апетита, образуването на костна тъкан и функцията на репродуктивните хормони. Когато теглото ни е здравословно и приемаме адекватни количества храна, лептинът ни е в оптимални нива. Когато те паднат, се случват две неща: метаболизмът бива потиснат и апетитът се увеличава.
При човек с ХР гладуването отключва гени, които променят нормалната функция на невротранзмитерите в мозъка. Невротранзмитерите са тези, които предизвикват тревожните и натрапливи мисли относно храненето и теглото. [WH Kaye et. al., 2005; F Fumeron et. al., 2001]. Човек без ХР ще каже, че се чувства раздразнителен, уморен, гладен и с лошо настроение, когато гладува. Падащите нива на лептин предизвикват неприятните настроения и огромния глад, които карат мозъка да потърси повече храна/енергия, които да изяде. Човек с ХР ще каже, че не е гладен. Макар и експертите да спорят за това дали наистина изпитва глад или не, то е ясно, че той се чувства по-спокоен, енергизиран и дистанциран от отрицателните чувства(емоционално притъпен) в резултат на потискането на глада си[S. Guisinger, 2003; M. Duclos et al.,2012]. Изкривените от ХР невротранзмитери успяват да противодействат на това, което нивата на лептин би трябвало да предизвикат: лошо настроение и желание да се яде повече.
Една трета от хората, които започват диета, се озовават на спектъра от рестриктивни хранителни нарушения [J Jones et. al., 2001; CM Shisslak, M Crago, 1995]. Макар и не всички от тях да стават клинични случаи, всички те изпитват тревожност и натрапливи мисли относно храната и теглото си през целия си живот (ако не бъдат третирани). Те могат да прераснат в клинични случаи във всеки един етап от живота си в резултат на стрес (всичко от настинка до раздяла) и също така е възможно да минават напред – назад по спектъра или да изпитват множество проявления на спектъра едновременно (анорексия, рестриктивни/реактивни хранителни цикли, булимия, орторексия (изключителен фокус върху здравословна храна) и анорексия атлетика (прекомерно спортуване)).
Ако човекът без и човекът с ХР са с едни и същи възраст/тегло/височина (преди гладуването) и ако и двамата възвърнат теглото си, каквото е било преди гладуването, то човекът без ХР ще възвърне оптималните си нива на лептин, но има няколко изследвания, които сочат, че се запазват абнормалиите в нивата на лептин за пациента с ХР. Стивън Гринспуун и колегите му откриват в своите проучвания, че нивата на лептин изглеждат по-ниски от оптималните при анорексичните пациенти дори при наличието на пълно възстановяване на теглото [S Grinspoon et. al., 1996], докато Кристос Манзорос и неговите колеги откриват, че нивата на лептин се възстановяват ненормално бързо при анорексичните пациенти. Възможно е тези противоречиви резултати да имат повече общо със заключенията на Абдул Дълуу и неговите колеги, които анализирайки повторно данните от Експеримента по гладуване Минесота, които сочат, че тялото има две отделни авторегулаторни системи за обратна връзка, които предизвикват хиперфагията след период на гладуване, и тези механизми произлизат поотделно от мастната и от мускулната тъкан на тялото[A. Dulloo et.al.,1996]. Преведено, това означава, че пациентите, възстановяващи се от рестриктивно хранително разстройство, имат нормални метаболитни реакции в границите на вариациите, които се наблюдават при тези без хранителни разстройства в Експеримента по гладуване Минесота [A. Keys et. al., 1945].
Тъй като лептинът има регулаторна функция за нормалното функциониране на репродуктивните хормони, пациент с ХР, с възстановено тегло има нужда от достатъчно лептин в системата си, за да нормализира своята репродуктивна функция, образуването на костната си тъкан и функцията на невротранзмитерите. При пациентите жени, при които цикълът не се е възвърнал, знаем, че е необходимо допълнително качване на тегло, за да се преустановят отново нормален хормонален цикъл, образуване на костна тъкан и функция на невротранзмитери [GA Laughlin et. al., 1998; CK Welt et. al., 2004; JD Vescovi et. al. 2008].

петък, 10 април 2015 г.


5 НАЧИНА ДА ПРЕОДОЛЕЕТЕ ПРАЗНИЦИТЕ, КОГАТО ИМАТЕ ХРАНИТЕЛНО РАЗСТРОЙСТВО
Храната, семейните събирания и благодарността са централни елементи за много американски празници – често в този ред. Тези характерни качества са това, което прави този, съсредоточен върху храненето, сезон труден, щом имаш хранително разстройство, което може да направи празничните изложения на храни заплашителни, а компанията на околните – обезпокояваща.
Независимо дали се борите с разстроено хранене от месеци, години или десетилетия, има начини не само да оцелеете през празничния сезон, а и да просперирате в него. Следните съвети идват от смели хора, които имат опит от първа ръка относно това какво значи да постигнеш това, което изглежда почти невероятно: да не позволиш на хранителното разстройство да пресече радостта и спокойствието на празничния сезон. Макар и съветите да варират според подробностите, те споделят една обща нишка, която си струва да добавите към списъка си със задачи по празниците: превръщането на грижата за себе си в приоритет.
Знайте, че не сте сами, не и наистина
Контрастът между празничната бодрост и вътрешната ви борба може да предизвика самота, но не е задължително. „Може да звучи смешно“, каза Кели М. – магистър по психология в Калифорнийския университет Бъркли, „но само това да знам, че има и други, които преодоляват  същите тези проблеми, ми помага да се чувствам по-малко самотна и дори малко смела.“ Тя казва, че вместо просто да се храни за себе си, тя си представя, че поема хапки в името на другите, които преминават през същите трудности. „Щом аз мога“, окуражава тя останалите, „значи и вие можете“.
Доверете се на хора, които обичате и ви подкрепят
Малко неща правят личните борби толкова трудни, колкото това да ги скатаете в себе си. За да предотврати подобно страдание, майката и домакиня Мариана Дж. От Ричфийлд, Минесота споделя своите чувства със своя приятелка преди празничните гуляй. „Разхождаме се заедно и тя просто ме слуша и окуражава“, казва тя. „После ако имам откачен момент по време на някое събиране, и пиша SOS.” Това намалява напрежението, казва тя, превръщайки тъгата във вдъхновение и често дори в смях.
Познавайте и уважавайте границите си
„Трябваше да се науча, че понякога грижата за себе си означава да се откажеш от определена дейност.“, каза Джил Ф. – гимназиална учителка в Лос Анджелис. „Вече мога да ходя почти навсякъде без да ми се отразява, но години отказвах покани за събирания, с които знаех, че не бих могла да се справя, и правех алтернативни планове, за да се видя с присъстващите.“ Ако това да кажете „не“ означава да кажете „да“ на благосъстоянието си, то дайте си разрешение да го направите. Ако се колебаете относно някоя ситуация, обсъдете дилемата си с терапевта си или любим човек, който ви мисли доброто.
Предизвиквайте се, но с малки крачки
Това да се барикадирате сами, за да избегнете преяждане или емоционални спусъци, може да изглежда съблазнително през празничния сезон, но по всяка вероятност няма да оздравеете или да израснете, ако изобщо не предизвиквате себе си. Обмислете малки, деликатни предизвиквателства, казва Рияна М. – клиничен психоложка от Сиятъл, която е преодоляла хранително разстройство на младини. „Ако огромно празненство ви се струва плашещо, организирайте по-тясно събиране с храни, около които се чувствате комфортно“, казва тя „или изберете да се насладите на порция храна, която обичате, но която по принцип не бихте си позволили.“ Ще разберете дали някоя стъпка е подходяща, обяснява тя, според това дали изглежда осъществима и привлекателна, вместо заплашителна.
Фокусирайте се върху това, което има значение
Да се каже „Не мисли за храна или за хранителното си разстройство!“ е все едно да кажете на някой, който стои насред виелица, да не обръща внимание на студа. С тази забележка можете да направите усилия да се фокусирате върху аспектите от празничния сезон, които намирате за красиви. Когато се борех с анорексия, открих, че занимания като това да помагам на другите със задачи като опаковането на подаръци и други отклоняваше вниманието ми в положителна посока. Подобни ползи има и от воденето на дневник за благодарността. Важно е да помните, че колкото и мрачен да изглежда светът ви на моменти, има светлина, към която да погледнете. Колкото повече я приемете, толкова по-вероятно е да й се отдадете. За повече статии и информация за хранителните нарушения,моля посетете сайта на Асоциация УНИКАЛ: www.bia-unikal.org
 От Огуст МакЛауфлин 
Превод: Ина Райкова