четвъртък, 11 юни 2015 г.

Последна Kритична Фаза при Възстановяване от Хранителни Нарушения- РЕМИСИЯ или повторно заболяване

Само 2-4% от популацията са с естествен ИТМ 18,520 – т.е. генетично слаби[Statistics Canada, 1978]. Въпреки този факт много пациенти биват съветвани от здравните си екипи да спрат да качват тегло и да „поддържат“ веднага, щом стигнат до това уклончиво, най-ниско т.нар. здравословно число. Всъщност 70% от всички жени по естествен път ще попаднат в ИТМ между 21-27 като половината са с ИТМ 23,24 или 25. Във Fat Series навлизам в подробност относно заблудите, свързани със „здравословното тегло“ при ИТМ 18,5-24,9 с прилежащите научни доказателства, които потвърждават лъжливостта им. Най- важното е, че оптималният диапазон за тегло с най-ниски прояви на лошо здраве или смъртност е всъщност ИТМ 25-30. Въпреки това не вие поддържате теглото си, а тялото ви.

Минималните указания при възстановяване са средно това, което не ограничаващият се индивид със стабилно тегло във вашата категория консумира, за да поддържа своето тегло и здраве. Веднъж щом тялото ви достигне своето оптимално тегло (и единствено тялото ви преценява какво е то), тогава спира да трупа и започва да поддържа оптималното тегло, което е достигнало. Прави това безпроблемно, тъй като метаболизмът се покачва обратно към оптималните граници в същото време и биологичните функции, които са били спрени, сега са обратно в действие.

Качвате тегло през всичките фази на възстановяване, понеже метаболизмът ви е потиснат, тази енергия е отишла във възвръщането на тегло и възстановяването. Но сега сте възстановени и енергията отива към ежедневни функции (всички невроендокринни системи, които са били спрени до този момент).

Качвате тегло по указаните за възстановяване количества и после го поддържате на почти същите количества. И веднъж щом спрете да качвате тегло, можете да разчитате на глада си да ви кара да ядете това, от което тялото ви има нужда, за да поддържа здравето и теглото си до края на живота.

За съжаление много от вас ще бъдат окуражавани от покровителите на поддържането на тегло да се ограничавате. Ограничаването на хранителния прием почти винаги ще предхожда влошаване на болестта.

Нашето общество страда от толкова остра тревожност от напълняване и погрешна вярва, че приема на храна и спортуването определят (не го правят наистина) външния вид и възникването на затлъстяване, че много здравни работници ще карат пациентите си да внимават с приема си и да се върнат към спортуването поради грешни съображения. [W. Kulesza, 1982; JA Baecke et al., 1983; RJ Myers et al., 1988; ML Johnson et al., 1956*; L Lissner et al., 1989; AM Prentice et al., 1986; H Pontzer et. al., 2012].

Обратният меден месец

Ако в този период се върнете обратно към болестта, ще има начален период на комфорт и спокойствие от това, че хранителното ви разстройство започва да взима власт. Оприличавам тази ситуация като това да се върнеш при партньор, който проявява насилие – те са пълни с грижи и внимателни и съжаляват, казвайки, че този път ще бъде различно. Това е измама. Няма никаква любов и мир в рамките на рестриктивното хранително разстройство. Ако в който и да е момент, преживеете възвръщане към болестта, веднага се върнете към минималния си прием и потърсете подкрепа, за да продължите да се стараете да прилагате не рестриктивно поведение, вместо рестриктивно такова в отговор на тревожността. Не можете да се пазарите с рестриктивно хранително разстройство и то винаги играе, за да победи. Ако намирате, че екипът по вашето лечение, който е бил толкова полезен и подкрепящ, сега започва да показва следи на собствения си страх и проблеми, свързани с теглото и телесния вид, то сменете го.

Тялото ви може да бъде здраво единствено със собственото си оптимално телесно тегло, независимо дали обществото ни одобрява това или не и това е негов проблем (на обществото), а не ваш.

Източник: http://www.youreatopia.com/blog/2012/11/23/phases-of-recovery-from-a-restrictive-eating-disorder.html Превод: Ина Райкова

За повече Безплатни Ресурси и интересни статии за Хранителните Нарушения, Препоръки за Родители на засегнати и Лични Истории на възстановили се посетете сайта на Асоциация УНИКАЛ-Първа Българска Организация за Хранителни Нарушения: www.bia-unikal.org

III Фаза на възстановяване при Рестриктивни Хранителни Нарушения: мускули- СТИГНАХМЕ!

Ако предположим, че до този момент целенасочено сте хранили спрямо, минималните указания сте отговаряли на глада без компенсаторният рестрикции, то започвате, да бъдете възнаградени за усилията си.

Остеопенията и остеопорозата започват да си реверсират(завършекът на този процес може да отнеме до 7 години, но началото му е в тази фаза). Тлъстините около талията започват да се разпределят към други части на тялото. Косата, ноктите и кожата започват да имат повече гъвкавост и еластичност.

Също така започвате да се чувствате по-свързани и само наложената изолация намалява. Започвате да се чувствате по-малко емоционално притъпени и започвате да искате неща от живота. За много това се случва около 4-6 месец, но за много други се заформя около 8-12 месец.

За съжаление това често е моментът, в който почти напълно възстановилата се пациентка прави серия от грешки (често дължащи се на погрешни съвети дори от страна на собствения й медицински и професионален екип). Тя предполага, че вече щом може да поддържа теглото си значи е възстановена.

Вместо това в рамките на година тя отново се връща в клопката на болестта. Защо?

Източник: http://www.youreatopia.com/blog/2012/11/23/phases-of-recovery-from-a-restrictive-eating-disorder.html Превод: Ина Райкова

Не се фокусирайте върху Теглото при Възстановяването от ХН

Опитайте се да не се фокусирате върху това какво ще е теглото ви при възстановяване.

Спектъра на рестриктивните хранителни разстройства не включва склонност към преяждане и синдрома на нощното хранене. Те седят на съвсем различен спектър от ХР и са свързани със съвсем различен генотип. Щом сте на спектъра на рестриктивните хранителни разстройства, системата ви отговаря правилно на лептина и системата не е повредена. Веднъж щом нивата ви на лептин се върнат към нормални стойности (което ще се случи, щом достигнете оптималното си тегло), тогава ще спрете да качвате килограми. Лептинът ръководи апетита и метаболизма ви когато е оптимален, тогава всичко е в баланс. Поддържайте нивото си по естествен начин и се хранете, когато сте гладни, щом стигнете до това ниво. Така че всеки път, когато изкривените от ХР мисли ви накарат да се паникьосате относно качването на килограми до безкрай, си напомнете, че не е биологично възможно това да се случи на вас.

Затова вниманието ви трябва да е насочено върху яденето на достатъчно храна, за да възстановите теглото си, и да се доверите на тялото си и на цялата си система за отговор на лептина, че ще работят точно така, както би трябвало. Ще. Отговаряйте на глада, колкото можете повече.

Можете да отговаряте на екстремния глад и това няма да предизвика никакъв вид склонност към преяждане. Напомняйте си това често: Преяждането за вас не е преяждане, то е просто яденето на количествата енергия, от които тялото ви има отчаяна нужда.

Рестриктивни/реактивни хранителни цикли са на същия спектър от ХР като анорексията и много хора преминават към рестриктивно/реактивни цикли и булимия, когато се опитват да се възстановят, ако медицинските им екипи и те самите не са много, много бдителни за това да не позволяват абсолютно никакво ограничаване.

Не стойте на 1200 калории за повече от няколко дни преди да минете нагоре и продължавате да мърдате нагоре, докато не достигнете до минималните указания. Ако сте гладни за много повече от това, това е нормално и отговорете на този глад. Каквото ви се прииска, откликнете, но се подсигурете, че получавате психологическа подкрепа, която да дръпне шалтера на страховете и тревогата, които може да ви подтикнат към ограничаване. Рестрикциите са най-големият ви враг, затова не им давайте никаква пролука в живота си.

Ядките и семената са най-добрият ви приятел – осигуряващи 100 калории на шепа, те трябва да са винаги наблизо и трябва да се храните с тях през деня толкова пъти, колкото е възможно. Също така те лесно се понасят от възстановяващата се хранителна система.

Яжте по всяко време на деня или нощта. Винаги е добре за тялото ви да яде. Обаче пак, не се ограничавайте през деня в очакване на това да се храните вечер.

Макар и да е хубаво да плачете и да се свържете с реалността на това колко опасни са станали нещата за вас и вашето здраве, е също толкова важно да се фокусирате върху това колко обратими са всичките щети. Всеки път, когато ядете шоколад или обядвате нещо, което не е просто салата, сте една стъпка по-далеч от бъбречна недостатъчност и всички други катастрофални аспекти на рестриктивното хранително разстройство.

Похвалете се за всяко парче храна/енергия, които давате на себе си. Можете да го направите и да успеете. Ще си възвърнете живота.

ДА ЗНАЕТЕ НА КАКВО МОЖЕТЕ ДА СЕ ДОВЕРИТЕ ПРИ СИГНАЛИТЕ СИ ЗА ГЛАД

Почти всички се опитват „да юркат“ възстановителния процес. Въпреки факта, че може да имат сериозни увреждания от годините постоянно ограничаване, те все пак| вярват, че след няколко месеца са готови да „продължат нататък“ и да „са нормални“.

Ето как да знаете, че сте готови да опитате да се храните според сигналите за глад:

1. Теглото ви изглежда стабилно (не е необходимо да се теглите, за да го установите).
2. Ако сте се борили с аменореа по време на рестрикцията, а вече сте постигнали три последователни менструални цикъла.
3. Продължавате да ядете минималните количества и ви е комфортно да го правите.
4. Други оставащи признаци на възстановяване изглеждат

приключили (вече не ви е студено, уморено или болезнено, няма задържане на вода, чуплива коса или нокти и т.н.)

5. Мислите, че може да се налага да се храните според сигналите си за глад и ви е малко притеснено дали можете да се доверите на тези сигнали.

Обърнете внимание на №5, ако се чувствате особено комфортно относно това да се храните според сигналите на тялото си, то значи все още сте много далече от ремисия.

Преминавате от хранителни режими и броене на калории към яденето според сигналите за глад се прави чрез прилагане на 3-ри дневен експеримент. Яжте според сигналите си за глад, но записвайте всичко, което ядете. В края на тези три дни трябва да сте открили, че гладът ви, ви отвежда приблизително до указанията за възстановяване, които сте следвали досега. Ако е така, то вероятно можете да се доверите на глада си и да навлезете в ремисията си с известна увереност.

Имайте предвид, че за повечето ремисията не е постоянно състояние. Житейските стресове и промени могат да предизвикат връщане към болестта. Относително лесно и ясно е избягването на пълно връщане към болестта, ако сте подготвени и сте идентифицирали възможни предупредителни знаци далеч преди да са се появили в действителност.

Източник: http://www.youreatopia.com/blog/2012/11/23/phases-of-recovery-from-a-restrictive-eating-disorder.html Превод: Ина Райкова

вторник, 9 юни 2015 г.

ЛЕЧЕНИЕ БАЗИРАНО НА ПРОУЧВАНИЯ ПРИ ХРАНИТЕЛНИ НАРУШЕНИЯ

Повечето хора не знаят или не подозират, че леченията за рестриктивни хранителни разстройства до голяма степен не са базирани на изследвания. Лечение, базирано на изследвания, означава, че е имало клинични опити, при които въпросното лечение бива сравнено с контролни групи и други изследователи са успели да повторят резултатите от него. В идеалния случай лечението също е проследено през дълъг период от време, за да бъде сигурно, че резултатите не са краткотрайни.

Съществува един единствен протокол за лечение днес, който да пасва на това определение: Базираното на семейна среда лечение Модсли. То има контролирани и повторени опити, както и публикувани и потвърдени данни за ремисия след 5-годишен период. Два други протокола – Картини (подход за семейна среда) и Мандометър (базиран на технологии подход) – предлагат самостоятелни данни, но за момента откриятията от тях не са получили независима подкрепа. Проблематичното е, че за момента Модсли е специфично разработен за деца и юноши, страдащи от хранителни разстройства. И дизайнът му е труден за прилагане в средата на възрастен със заболяването.

Лечението МиниМод

МиниМод е серията указания, които са публикувани на страницата Your Eatopia. Няма контролирани опити, нито независима подкрепа и затова МиниМод не може да бъде смятан за научно доказано лечение на този етап. При все това тези указания са базирани на данните от клиничните изследвания от Модсли и Експеримента по гладуване Минесота, както и други резултати от изследвания, вместо просто на емпирични наблюдения и философията на практикуващите.
Указанията на МиниМод включват следните основни аспекти:
1. Ядене без рестрикции на минималните количества прием, които са определени така, че да отразяват реалните средни стойности на не ограничаващи се пациенти. [I Need How Many Calories ?!!цитатите са посочени в тази публикация]2. Никакви тренировки или спортуване. [C Zunker et. al., 2011; S Bratland-Sanda et. al., 2010]3. Никакво теглене или мерене на самия себе си*.

*Редица клиники прибягват до „ слепи претегляния “, за да могат да следят прогреса на пациента без да бъде подтикнат към влошаване на разстройството поради научаването на собственото си тегло (седейки с гръб към кантара). Но по- големият проблем относно това защо трябва да знаем теглото си, бива пренебрегнат при този подход. Да се теглиш е контра продуктивно на това да се приеме, че оптималното телесно тегло се поддържа без когнитивна намеса.

Статистики и прогнози:

Между 15 и 24 годишна възраст рестриктивните хранителни разстройства са 12 пъти по смъртоносни от всички други водещи причини за смърт на тази възрастова група(включително автомобилните катастрофи) [PF Sullivan,1995].
Количествата ре мисии варират от 3% до 96% [J Couturier, J Lock, 2006] , а количествата влошавания на болестта след период на лечение са от 35-50% [JC Carter et. al., 2004; ED Eckert et. al., 1995]. Нивата на ре мисии за Семейното лечение Модсли след 12-тия и 36-тия месец са 75% [D leGrange et. al., 2007; J Lock et. al., 2010; J Arcelus et. al., 2011].

Стандартизираният коефициент на смъртност (СКС) за хранителни разстройства е в диапазон от 1.92 до 10.5. [G Pauslen-Karlsson et. al., 2008; FC Papadopoulos et. al., 2009; CL Birmingham et. al., 2005]. Стандартизираният коефициент на смъртност е научен метод за определянето на увеличения риск от смъртност, свързан с определено състояние в сравнение с произволна здрава група човешки същества. Стандартизираният коефициент на смъртност за здрава произволна група е 1.00. Тъй като смъртта при хора с рестриктивни хранителни разстройства може да варира от сърдечна недостатъчност до самоубийство, то не винаги е възможно да се сдобием с точни данни, ако подлежащата причина (именно хранително разстройство) не е определена в сертификата за смъртност. Затова СКС варират от изследване до изследване. Ако преобразуваме СКС, рестриктивните хранителни разстройства имат приблизително нива на смъртност от 1 на 4 до 1 на 5 за 20- годишен период.
Общоприетата прогноза обикновено е, че 50% пълна ремисия, обикновено поддържат тази ремисия, а останалите 50% страдат от хроничност, социален упадък, прогресиращо лошо здраве и ранна смърт. [K Tolstrup et. al., 1985]. Това е много сериозно и смъртоносно невробиологично заболяване. И с това слагаме края на тежката на цитати част от публикацията. Пфу!

Източник: http://www.youreatopia.com/blog/2012/11/23/phases-of-recovery-from-a-restrictive-eating-disorder.html Превод: Ина Райкова

понеделник, 8 юни 2015 г.

Активация на Рестриктиви Хранителни Разстройства (ХР)

Една от неприятните страни на възстановяването от хранително разстройство (ХР) е, че някои неща са се променили във вашето тяло, което не е така при хората без ХР. Затова първо ще обясня малко за промените, които се случват, когато генетичните мутации на ХР биват активирани при гладуване.

Когато човек имащ ХР и човек без ХР гладуват, нивата на лептин в техните системи падат значително. Лептинът е регулиращ хормон, който отговаря за метаболизма, апетита, образуването на костна тъкан и функцията на репродуктивните хормони. Когато теглото ни е здравословно и приемаме адекватни количества храна, лептинът ни е в оптимални нива. Когато те паднат, се случват две неща: метаболизмът бива потиснат и апетитът се увеличава.

При човек с ХР гладуването отключва гени, които променят нормалната функция на невротранзмитерите в мозъка. Невротранзмитерите са тези, които предизвикват тревожните и натрапливи мисли относно храненето и теглото. [WH Kaye et. al., 2005; F Fumeron et. al., 2001]. Човек без ХР ще каже, че се чувства раздразнителен, уморен, гладен и с лошо настроение, когато гладува. Падащите нива на лептин предизвикват неприятните настроения и огромния глад, които карат мозъка да потърси повече храна/енергия, които да изяде. Човек с ХР ще каже, че не е гладен. Макар и експертите да спорят за това дали наистина изпитва глад или не, то е ясно, че той се чувства по-спокоен, енергизиран и дистанциран от отрицателните чувства(емоционално притъпен) в резултат на потискането на глада си[S. Guisinger, 2003; M. Duclos et al.,2012]. Изкривените от ХР невротранзмитери успяват да противодействат на това, което нивата на лептин би трябвало да предизвикат: лошо настроение и желание да се яде повече.

Една трета от хората, които започват диета, се озовават на спектъра от рестриктивни хранителни нарушения [J Jones et. al., 2001; CM Shisslak, M Crago, 1995]. Макар и не всички от тях да стават клинични случаи, всички те изпитват тревожност и натрапливи мисли относно храната и теглото си през целия си живот (ако не бъдат третирани). Те могат да прераснат в клинични случаи във всеки един етап от живота си в резултат на стрес (всичко от настинка до раздяла) и също така е възможно да минават напред – назад по спектъра или да изпитват множество проявления на спектъра едновременно (анорексия, рестриктивни/реактивни хранителни цикли, булимия, орторексия (изключителен фокус върху здравословна храна) и анорексия атлетика (прекомерно спортуване)).

Ако човекът без и човекът с ХР са с едни и същи възраст/тегло/височина (преди гладуването) и ако и двамата възвърнат теглото си, каквото е било преди гладуването, то човекът без ХР ще възвърне оптималните си нива на лептин, но има няколко изследвания, които сочат, че се запазват абнормалиите в нивата на лептин за пациента с ХР. Стивън Гринспуун и колегите му откриват в своите проучвания, че нивата на лептин изглеждат по-ниски от оптималните при анорексичните пациенти дори при наличието на пълно възстановяване на теглото [S Grinspoon et. al., 1996], докато Кристос Манзорос и неговите колеги откриват, че нивата на лептин се възстановяват ненормално бързо при анорексичните пациенти. Възможно е тези противоречиви резултати да имат повече общо със заключенията на Абдул Дълуу и неговите колеги, които анализирайки повторно данните от Експеримента по гладуване Минесота, които сочат, че тялото има две отделни авторегулаторни системи за обратна връзка, които предизвикват хиперфагията след период на гладуване, и тези механизми произлизат поотделно от мастната и от мускулната тъкан на тялото[A. Dulloo et.al.,1996]. Преведено, това означава, че пациентите, възстановяващи се от рестриктивно хранително разстройство, имат нормални метаболитни реакции в границите на вариациите, които се наблюдават при тези без хранителни разстройства в Експеримента по гладуване Минесота [A. Keys et. al., 1945].

Тъй като лептинът има регулаторна функция за нормалното функциониране на репродуктивните хормони, пациент с ХР, с възстановено тегло има нужда от достатъчно лептин в системата си, за да нормализира своята репродуктивна функция, образуването на костната си тъкан и функцията на невротранзмитерите. При пациентите жени, при които цикълът не се е възвърнал, знаем, че е необходимо допълнително качване на тегло, за да се преустановят отново нормален хормонален цикъл, образуване на костна тъкан и функция на невротранзмитери [GA Laughlin et. al., 1998; CK Welt et. al., 2004; JD Vescovi et. al. 2008].

Източник: http://www.youreatopia.com/blog/2012/11/23/phases-of-recovery-from-a-restrictive-eating-disorder.html Превод: Ина Райкова

СПЕКТЪРЪТ НА РЕСТРИКТИВНИТЕ ХРАНИТЕЛНИ РАЗСТРОЙСТВА

Дефиниция

Рестриктивното хранително разстройство може най-успешно да се определи като грешното интерпретиране на храната като заплаха от мозъка. Понастоящем се определя като заболяване в Диагностичния и статистически наръчник за умствените заболявания (ДСН) и психиатрите са единствените служители в здравеопазването, които имат правомощието да поставят такава клинична диагноза, която да бъде приета от частни или държавни здрави застрахователи.

Класификация

ДСН разделя спектъра на рестриктивните хранителни разстройства в три основни категории с няколко подтипа: анорексия нервоза, булимия нервоза и ХРИН ( хранително разстройство иначе неопределено). ХРИН също включва хранителни разстройства, които не са свързани с рестрикция: хиперфагично хранително разстройство и синдром на нощното хранене. Последните две не се смятат за самостоятелни хранителни разстройства според изследователите в сферата и от невробиологична гледна точка не са свързани с рестриктивните хранителни разстройства. [DH Gleaves, 2000; KT Eddy et. al., 2002 and 2008]

Симптоматология

„Крайно ограничаване на храненето, хиперфагия, само предизвикано повръщане и злоупотребата с разхлабителни, целеустремено спортуване, проверяване на тялото и избягващо поведение, както и надценяването на контрола върху храненето, формата на тялото и теглото.“ [CG Fairburn, K Bohn, 2005]

Кръстосаното диагностициране признава факта, че тези с рестриктивно хранително разстройство може да минават от един симптом към друг или да проявяват няколко симптома наведнъж и че тези симптоми също така могат да се променят с времето.

Терминологията, която предпочитам да използвам за симптоматологията, е следната:

” Избягването на приема на храна

” Избягването на приема на храна и преживяването на реактивни хранителни епизоди в отговор на гладуването

” Злоупотреба с разхлабителни, диуретици или прочистване в опити за компенсиране на реактивните хранителни епизоди

” Използването на спорт за облекчаване на тревожността, свързана с храненето

” Упражняването на ригидно придържане към „здравословното“ или „чистото“ хранене в опит да се облекчи тревожността, свързана с храненето

*“Преяждане “: това е термин, който няма да използвам, защото тези епизоди никога не са налични при отсъствието на цялостен енергиен дефицит в тялото при тези с рестриктивни хранителни нарушения.

Причинители

Рестриктивното хранително разстройство е наследствено невробиологично състояние. [K Nunn et. al. 2011; CM Bulik et. al., 2006; M Strober et. al., 2000]

Генетичните показатели не са напълно определени, но състоянието обикновено е латентно и се отключва от факторите на средата. [B Devlin et al., 2002; WH Kaye et. al. 2000; T Wade et al., 1998; P Slade, 2011]. Състоянието е налично във всички човешки популации и дори съществува при някои животни. [JL Treasure et. al., 1995; LEA Symons et al., 1981] Анорексията при овцете се предизвиква от паразит. Смята се, че рестриктивните хранителни разстройства са оцелели в нашия генотип, тъй като представляват предимство в оцеляването. [P Slade, 2011; S Guisinger; 2003]

Съществуват редица безуспешни опити за изследвания, които да докажат, че допаминергичната система за награждаване в мозъците на страдащите от рестриктивни хранителни разстройства е различна от тази при здравите контролни групи. [WH Kaye et. al., April and September 2005]. И също има редица интересни данни върху мозъчните структури, които е възможно да са или не са, свързани с грешното възприемане на храната като враг. [A Wagner et. al., 2007; K Nunn et. al., 2008]. Въпреки това има далеч по-добри сайтове и книги по темата от тази публикация. Вместо това аз ще представя гледната точка на един лайк относно каскадата, която настъпва от момента, когато рестриктивното хранително разстройство бива активирано.

Източник: http://www.youreatopia.com/blog/2012/11/23/phases-of-recovery-from-a-restrictive-eating-disorder.html Превод: Ина Райкова

петък, 5 юни 2015 г.

ТРИКРАКИЯТ СТОЛ НА УСПЕШНОТО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ от Хранително Рестриктивно Нарушение

Ако знаете, че има математическа формула, която обяснява защо трикрак стол не може да се клати, докато четирикрак може, то вие сте моят личен герой. За мен това беше новина: Math Forum Explanation. И както е обикновено, има три страни на успешното възстановяване, които осигурят стабилна ре мисия.

1. Възстановяване на теглото
2. Възстановяване на физическите щети
3. Развиване на нови не рестриктивни реакции към стимулите, които обикновено предизвикват тревожност.

И в тази последователност работите върху изграждането на вашия трикрак стол на ре мисията. Тъй като гладуването влияе толкова много на мозъчната функция, е почти невъзможно да напреднете по точка №3, без да сте балансирали енергията си достатъчно, за да мислите нормално. Като се опитвате да се възстановявате, ще изпитвате увеличение на тревожността около хранителния прием, увеличението в теглото и промените във формата на тялото. Това е и една от основните причини, поради които подхода „бавно и по малко“ извън клинична среда, е почти винаги неуспешно. „Бавно и по малко“ е терминът, който се използва за покачването на настоящия рестриктивен прием на пациента до приема, необходим за възстановяване. Както вече знаем, този подход към достигането на ре мисия, не е подкрепен от научни доказателства и изглежда, че дава по-слаби резултати, както за достигането на ре мисия, така и за поддържането й дори и в клинични условия. [A. Garber et al., 2012]

В крайна сметка не можете да седите на стол с два крака, така че колкото по-скоро започнете да се храните с количествата за възстановяване, толкова по-скоро можете да работите с терапевт, за да адресирате засилената тревожност, която храненето предизвиква за всички хора, които се намират на спектъра на рестриктивните хранителни разстройства.

БЕЛЕЖКА: Никога не опитвайте да покачвате калорийния си прием без медицинско наблюдение.

Извършили сте щети на стойност стотици хиляди калории върху тялото си. Калорията е енергийна единица. Няма нужда да изгаряте храната, тъй като тя се използва като енергия за всичките ви телесни функции. Ако я изгорите цялата чрез прекомерно спортуване, то тялото ви буквално няма да има достатъчно енергия да поддържа биенето на сърцето ви. Независимо дали сте недохранени по клинични или под клиничните критерии (съответно по-малко от 1000 или 1000-2000 калории на ден); независимо дали още сте в здравословния ИТМ или под него и независимо дали сте гладували само за няколко месеца или от много, много по-дълго, вие сте на спектъра от рестриктивни хранителни разстройства, щом дванадесетте издайници се отнасят до вас и щом качеството ви на живот е влошено поради наличието на това поведение в живота ви.

Ако предположим, че дванадесетте издайници се отнасят за вас, нека разгледаме следното:

1. Защо имате хранително разстройство?
2. Изчисления на енергийните нужди и указания за прием според възрастта и пола.

3. Какво да очаквате във фазите на възстановяване.
4. От каква помощ имате нужда в момента, за да увеличите възможността си за възстановяване.

Източник: http://www.youreatopia.com/blog/2012/11/23/phases-of-recovery-from-a-restrictive-eating-disorder.html Превод: Ина Райкова

четвъртък, 11 юни 2015 г.

Последна Kритична Фаза при Възстановяване от Хранителни Нарушения- РЕМИСИЯ или повторно заболяване

Не се фокусирайте върху Теглото при Възстановяването от ХН

вторник, 9 юни 2015 г.

понеделник, 8 юни 2015 г.

Активация на Рестриктиви Хранителни Разстройства (ХР)

петък, 5 юни 2015 г.

ТРИКРАКИЯТ СТОЛ НА УСПЕШНОТО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ от Хранително Рестриктивно Нарушение

четвъртък, 11 юни 2015 г.

вторник, 9 юни 2015 г.

понеделник, 8 юни 2015 г.

петък, 5 юни 2015 г.