“ А    там    беше    любовта”    1 стр.

Автобиографична книга описваща личната борба с хранително нарушение и пътят да се излекува

ВЪВЕДЕНИЕ  

                           Когато    навремето    за    първи    път    осъзнах,    и    то    съвсем    категорично,    че    искам    да    пиша    за    живота    си,  носех    на    ръце    невръстния    си    син,крачейки    из    спалнята.Беше    ясен    ден    и    слънцето    топло    се    промъкваше    на    ивички    по    пода,    по    който    босите  ми    крака    шареха.    Точно    този    момент    беше    като    проблясък.    Така    както    слънцето    блестеше    в    очите    ми,за    да    освети    най-­‐ мрачната,най-­‐дълбоката    пропаст,    онова    място    в   съзнанието    ми,където    празнотата    властваше  повече    от    24    години.    

                               “Това    е!”,казах    си,”ще    пиша    за    цялото    това    проклето    нещо-­‐просто    ще    

пиша    за    него....цялата    тази    проклета    бъркотия;мизерията,самотата,    болестта.Ще    пиша    за    всичко    това.За    всичко.Няма    да    спестя    и   най-­‐ малката  подробност.Всичко    това    трябва    да    излезе    наяве.”    

                               “Мамо,какво    става?”,попита    тя,уловила    с    големите    си,    умни,красиви    

очи   ,леко   реещия    ми    се    поглед.Сладкият    глас    на    дъщеря    ми    ме    върна    

към  танца    върху    потопения    в    слънце    дървен    под,на    който    стъпалата    ми    

вече    бяха    застинали.    

                                   “О,скъпа,нещо    невероятно    ми    хрумна.Мама    ще    пише    книга.Ще    напиша    книга,която    ще    е    от    полза    за    другите.Ето    това    ще    направя.Ще    напиша    книга.Тя    стоеше    там,опитвайки    се  да    разбере    сериозността    на    казаното    от    мен,неразбираща    как    да    сглоби    всичко    това    в   детското    си    мозъче.    

                                   Нещо    изведнъж    се    пробуди    дълбоко    в    съзнанието    ми-­‐на    място,което    винаги    е    било    част    от    мен,но    никога    не    успяваше    да    разцъфне,не    и    до    този    момент.    И   точно    в    този    единстен    момент,    вярата,надеждата,    духа,смелостта,свободата    и    любовта    запалиха    искрата   на    една-­‐единствена    силна    мисъл.    Но    тази    едничка    мисъл,въпреки    всичко,което    бях    преживяла,ми    даде    сигурността    и    вярата,че    всичко    ще    бъде    наред.    

                       В    този    кристално    ясен    момент    аз    видях    целия    си    живот.Самотата,    

грозотата,отчаянието..и    красотата    отвъд    всичко    това.Красотата,    сега    

просто    исках    красотата.    

                       Красотата    на    залеза,красотата    на    една    усмивка,красотата    на    една    

прегръдка,красотата  на    нежността;красотата    на   един    ден-­‐красотата    на    момента.Исках    само    красотата    на    живота,която    си    беше    отишла    от    мен.    Ще    спре    ли    най-­‐сетне    всичко    това    и    ще    разбера    ли    защо    се    е   случило.    Тоест,имам    предвид    постоянното   мърморене  в    главата    ми,което    вечно    стоеше    между    мен    и    красотата,за    която    копнеех.    

                           Всъщност    бяха    минали    само    две    години,откакто    разкрих    тайната    си    на        Geoff,и    само    три    от    онази    нощ    в    болницата.Животът    сякаш    повтаряше    едно    и    също    съобщение,от    което    аз    чувах    само    :”още    време,още    време,още    време”.И    аз    го    исках    сега.Исках    да    съм    здрава    вече.Здрава-­‐не    бях    сигурна ......Очаквайте скоро продължението на историята с 2 стр. 
Превод: Мила Атанасова