четвъртък, 13 декември 2012 г.

Вътре в опита Извадки от книгата, “Вътрешeн глад”: Млада жена в борба с Aнорексия и Булимия.


От Мариан Апостолидес

Личният опит на страдащите от хранителни нарушения е уникален и се различава значително от едно лице на друго. Имаме удоволствието да Ви предложим трогателна история на една млада жена и жестоката и борба  с анорексия и булимия.
Въпреки,че много внимание се отделя в днешният Западен свят (тепърва и в България) на предмета на хранителните нарушения (или психогенни хранителни разстройства), ние рядко имаме възможността да участваме в разпределението на болезнени и откровени подробности за стреса на отделните индивиди. Въпреки че няма две преживявания които да са сходни, нашата надежда е, че вие, нашите читатели, тук може да намерите нещо което ще ви помогне да дадете глас на вашите чувства или чувствата на тези, на които предоставяте подкрепа.

Преди четири години започнах да пиша книгата „Вътрешен глад” не само да споделя моя опит, но и да осигуря добре проучени съвети за хората с хранителни разстройства, техните семейства, техните терапевти, учители и т.н., съвети, които ми се иска да ми бяха дадени, когато се чувствах в капан, сама с моето хранене. Чрез тази комбинация от лична история и клинични съвети в книгата ще се надявам да се свържа с жените / момичетата на нестабилно емоционално ниво. Да им помогна да приемат клинични предложения и да започнат да се хранят, преоткривайки своите собствени вътрешни сигнали за глад.
Глад –  анорексичка & ум и тяло
“Всичко, свързано с храни и физически упражнения трябваше да бъде спазвано от единия ден до следващия. Ако за закуска ядях двадесет люспи от зърнени храни, на следващия ден трябваше да изяждам също двадесет. Ако изкачвах стълбище по пет пъти в понеделник, във вторник ставах възбудена и нервна ако изкачвах  тези стълби само четири пъти. Казах си, че всяко отклонение от контрола който си налагам ще ме отклони от желаните за мен резултати  – да бъда СЛАБА.
Не бях съзнателно наясно с истинския проблем: че всяко отклонение ще отнеме чувството ми за контрол и ред. Когато се скрих в тялото на анорексичка аз бях в самото предприятие, рационален свят, където не е трябва да се чувства, срам, социална недостатъчност, изолация, или самостоятелно омраза. Когато си мислех за тегло и контрол, това ми помагаше да изтрия емоциите и да отида направо на познанието, на твърдостта и надежността на калориите, грамовете мазнини и цифри по скалата.
“Моята диета, заедно с моята подготовка на домашните, ми даде мярка              за комфорт, остров на  Безопасност където мога да почивам, когато бях на удавяна в социалното и емоционално море от девети клас. За този остров, моето социално и сексуално развитие намаля. Все повечe и повече ставаха положенията,  в които аз не можех да комуникирам  с връстниците си в техния свят, защото те се бореха с какво е чувството на опознаването на юношеството, докато аз се учех какво е чувството да проуча анорексията. “
“Тялото ми реагираше негативно на отказаната от мен храна, докато аз по всякакъв начин отказвах да приема че храната е необходимото гориво за оцелеяване. Стомахът ми стваше все по разяден от празнота, моята суха кожа на люспи, по лицето ми нарасваха меки косми, колената ми трудно се разгъваха, когато ставах, като че ли ще припадна. Тялото ми беше в паника…..
Това е като че ли някой  крещи от нужда за храна: Дайте ми да ям, дайте ми да се храня сега, защото аз съм започнала да колабирам! Не мога да понеса това повече, аз няма да продължа много дълго! Но съзнанието ми отговори на глада на тялото ми с твърдо „не” : Игнорирай го. Аз не слушам това, не мога да го почувствам … Не, аз не съм способна да го чувствам. Нееееее.НЕ! Аз не съм гладна-аз не изпитвам глад! “

Ставайки Булимичка: Хранителното разстройство промени формата си:
“Устните ми прегърнаха могила от сладолед на студена лъжица. Това първо усещане за вкус е така деликатно и в синхрон с укзите че сме склонни към насилие в декларацията съдържащи се в акта на хранене, на декларацията, че съм свободна от всички външни очаквания за това как трябва да изглеждам, как трябва да действам, кого трябва да бъда. В края на краищата тази диета, всичкото това губене на тегло- а аз все още не съм щастлива. Моята загуба на тегло не е трансформирала социалния ми живот, омразата ми, и моето объркване. С яденето си казвах, че няма да играя по едни и същи ограничителни правила, когато знаех, че не може да се спечели играта, когато знаех, че не може да се получи щастие, което тънкостта (слабостта) е обещала.
“Когато чашата на сладолед е празна, енергията, която е гъделичкала кожата ми потъна отново в тялото ми. Аз вдъхвам дълбоко няколко пъти със затворени очи, успокойвам мускулите си, докато …. Паника. Какво става с мен? Защо ям толкова много? Защо не мога да го контролирам? Мислите ми бяха бързо увлечени в калорините изчисления, планиране да унищожа вредата, но се опасявах че не можех да отменя щетите върху теглото и фигутрата си, допълнително калории -изчисления, и т.н. Можех да стоя сгушена на пода на стаята ми, ръцете запечатваха коленете ми до гърдите ми, и се разтърсвах напред-назад. Чувствах отчаяно как искам да задържа моят контрол над храната ми и тялото ми.. Това е, когато знаех, беше че периодите на преяждане не са ме освободили.

Като Булимичка:  Се очертаваха емоциите ми прорязани с писъците:
“Не можеше винаги да се отървавам от тялото си. Не можех, а исках понякога да живея извън кожата си. Тялото ми стана билборд, който съобщава на всички, че съм жалка, виновна, гневна и недостатъчно способна. Това стана доказателство за отвратително ми поведение, моята липса на контрол, и моята аномалия. “Тялото ми се превърна в пример за национално хранително разстройство.
Говорих сама на себе си:        
„ Ето го и него- бойното поле, където замаскирах своите емоции.
. Погледни се, Мариан. Виж се само, Отврат.  Бях гола пред огледалото. Виж тези
оръжия. Бедрата ми са толкова големи! Отврат! Мариан …. Направи някои лицеви до…..; Мариан, отново. Това е отвратително! Поглеждах се в огледалото и виждахслабохарактерно оръжие, мастни бедрата, закръглено коремче….
 Аз се разглеждах парче по парче по парче. Не виждах наличие на връзки. Не виждах форма, съставена от криви и прави ръбове, но виждах най-вече меките си тъкани- силно покриващи моите мускулите. Телесният ми образ отразяваше мисленето ми за самата мен: Мразех тялото си, защото аз се мразех ужасно много, аз се съмнявах в тялото си, защото аз се съмнявах преди всичко във себе си, аз бях ядосана на тялото си защото бях ядосана на себе си. Омраза, съмнение и гняв. Това е, което виждах, когато погледнех в огледалото. “

Поглеждайки назад: Преглед на хранителното  разстройство след две години
Когато погледна назад към тези години с анорексия и булимия,  чувствам че все още ми е тежко понякога-но много рядко….. Тялото ми не се чувства изпълнено с остър  гняв, а вместо това се чувствам изпълнена отвътре със спокойствие, което притежава силата да се проборва с на моменти мощна тъга.
Въпреки тъгата, въпреки желанието ми,ми се иска някой да ми бе помогнал по-рано, аз знам, че това е моя път, и че не можеше да съм достигнала до тук, без да съм преминала през  моето заболяване. Аз нямаше да съм тази жена с това прозрение, тази представа, и това състрадание, ако не се бях борила и преминала през анорексия и булимия.
Ще направя всичко по силите ми, за да попреча на други хора в развитието на  хранителни разстройства, и да им помогна да намерят собствения си път.
Ние всики заслужаваме повече.

Компоненти на моето изцеление

o    Работа с информиран и съпричастен терапевт
o    Подкрепа от асоциация за хранителни нарушения
o    Приемане на антидепресант за една година, докато трае лечениетo
o    Водене на Дневник, за споделяне на чувства и емоции
o    Разговори със съпричастни приятели
o    Поддържане на списъци с планираните ежедневни менюта
o    Поддържане на чувство за хумор към живота      
o    Танци

o    Практикуването на йога
o    Подлагане на шиацу и масаж терапия
o    Поемане на рискове, когато се чувствах готова
o    Плач
o    Къмпинги сред природата
o    Опрощаване към самата себе си
o    Отдаване на състрадание към самата мен

 За мен, процесът на лечение е дълъг и е изненадващо тънък. След две години изследване на преживяванията  в живота ми, аз погледнах назад във времето и видях разстояние- имах дълго пътувне. Видях себе си да стои силна на земята, усвояване на светлината и красотата около мен. Пейзажът около мен изглеждаше различен, сякаш се беше преместил….Но всъщност не той, а аз се бях преместила… По време на тези две години, аз бях в състояние да напусна моите хранителни нарушения – да ги оставя, а не просто да ги изключвам, а не да бягам от тях, защото бях довела себе си до емоционалното мястото, от където аз вече не се нуждаех от тях повече…..никога повече.


От Вътрешна глада: „Борбата на млада жена с Анорексия и Булимия

Няма коментари:

Публикуване на коментар