Анорексията през погледа на една засегната

Разказът e на една 22-годишна аноректична пациентка (168см., 34кг.): Баща ми е служител, майка ми е домакиня. Имам брат, който е две години по-малък от мен. Обръщайки поглед назад, бих казала, че израснах, обградена от много грижи, и бях много амбициозна. Винаги съм била отличничка в училище, ходех на уроци по балет, цигулка и пиано. Болестта ми започна, когато бях в девети клас. По това време майка ми се разболя от диабет, но също така пиеше много. От този момент тя се превърна в абсолютен център на семейството. Баща ми се грижеше само за нея. Външно погледнато, ние бяхме перфектното, супер хармонично семейство. Всеки ден се карах с майка ми, мразех я заради нейната болест, но най-вече заради алкохола. Винаги имах угризения на съвестта след скандалите, защото тя беше толкова болна. Избягвах в домашните си и само учех. У нас в семейството всичко се въртеше само около яденето. За мен тогава нямаше нищо друго освен уроци и приготвяне на храна. Ядях все по-малко и се чувствах добре. След завършването си исках да се изнеса, да започна нов живот, но не беше толкова просто (….) заниманията с храната са основно съдържание на живота ми. Мога да мисля само за ядене, не мога да се освободя от тази натраплива мисъл. Трябва да преценявам всичко, да знам преди всичко калориите, вече не мога да ям нищо друго освен пълнозърнест хляб и диетичен маргарин. Това безкрайно ограничава живота ми: избягвам покани, за да не се изкуша да изям нещо друго. Вече не мога да се концентрирам върху нищо, имам чувството, че всяка дейност ме преуморява. При това съм физически изтощена, имам световъртеж, тремор, спазми в стомаха и постоянно чувство, че ще се пръсна от гняв. Трудно издържам присъствието на много хора. Изолирам се все повече. Но естествено се владея. Животът ми е същинско мъчение. Преминах през няколко терапии (….) Чувствам се тотално зависима от другите хора. Имам ужасен страх от глада си и от това, че мога да надебелея. Искам отново да се храня нормално, да се нахраня донасита. Искам да се науча да създавам истински връзки с хората.