Не се фокусирайте върху Теглото при Възстановяването от ХН

Опитайте се да не се фокусирате върху това какво ще е теглото ви при възстановяване.

Спектъра на рестриктивните хранителни разстройства не включва склонност към преяждане и синдрома на нощното хранене. Те седят на съвсем различен спектър от ХР и са свързани със съвсем различен генотип. Щом сте на спектъра на рестриктивните хранителни разстройства, системата ви отговаря правилно на лептина и системата не е повредена. Веднъж щом нивата ви на лептин се върнат към нормални стойности (което ще се случи, щом достигнете оптималното си тегло), тогава ще спрете да качвате килограми. Лептинът ръководи апетита и метаболизма ви когато е оптимален, тогава всичко е в баланс. Поддържайте нивото си по естествен начин и се хранете, когато сте гладни, щом стигнете до това ниво. Така че всеки път, когато изкривените от ХР мисли ви накарат да се паникьосате относно качването на килограми до безкрай, си напомнете, че не е биологично възможно това да се случи на вас.

Затова вниманието ви трябва да е насочено върху яденето на достатъчно храна, за да възстановите теглото си, и да се доверите на тялото си и на цялата си система за отговор на лептина, че ще работят точно така, както би трябвало. Ще. Отговаряйте на глада, колкото можете повече.

Можете да отговаряте на екстремния глад и това няма да предизвика никакъв вид склонност към преяждане. Напомняйте си това често: Преяждането за вас не е преяждане, то е просто яденето на количествата енергия, от които тялото ви има отчаяна нужда.

Рестриктивни/реактивни хранителни цикли са на същия спектър от ХР като анорексията и много хора преминават към рестриктивно/реактивни цикли и булимия, когато се опитват да се възстановят, ако медицинските им екипи и те самите не са много, много бдителни за това да не позволяват абсолютно никакво ограничаване.

Не стойте на 1200 калории за повече от няколко дни преди да минете нагоре и продължавате да мърдате нагоре, докато не достигнете до минималните указания. Ако сте гладни за много повече от това, това е нормално и отговорете на този глад. Каквото ви се прииска, откликнете, но се подсигурете, че получавате психологическа подкрепа, която да дръпне шалтера на страховете и тревогата, които може да ви подтикнат към ограничаване. Рестрикциите са най-големият ви враг, затова не им давайте никаква пролука в живота си.

Ядките и семената са най-добрият ви приятел – осигуряващи 100 калории на шепа, те трябва да са винаги наблизо и трябва да се храните с тях през деня толкова пъти, колкото е възможно. Също така те лесно се понасят от възстановяващата се хранителна система.

Яжте по всяко време на деня или нощта. Винаги е добре за тялото ви да яде. Обаче пак, не се ограничавайте през деня в очакване на това да се храните вечер.

Макар и да е хубаво да плачете и да се свържете с реалността на това колко опасни са станали нещата за вас и вашето здраве, е също толкова важно да се фокусирате върху това колко обратими са всичките щети. Всеки път, когато ядете шоколад или обядвате нещо, което не е просто салата, сте една стъпка по-далеч от бъбречна недостатъчност и всички други катастрофални аспекти на рестриктивното хранително разстройство.

Похвалете се за всяко парче храна/енергия, които давате на себе си. Можете да го направите и да успеете. Ще си възвърнете живота.

 ДА ЗНАЕТЕ НА КАКВО МОЖЕТЕ ДА СЕ ДОВЕРИТЕ ПРИ СИГНАЛИТЕ СИ ЗА ГЛАД

 Почти всички се опитват „да юркат“ възстановителния процес. Въпреки факта, че може да имат сериозни увреждания от годините постоянно ограничаване, те все пак| вярват, че след няколко месеца са готови да „продължат нататък“ и да „са нормални“.

Ето как да знаете, че сте готови да опитате да се храните според сигналите за глад:

1. 1.                 Теглото ви изглежда стабилно (не е необходимо да се теглите, за да го установите).
2. 2.                 Ако сте се борили с аменореа по време на рестрикцията, а вече сте постигнали три последователни менструални цикъла.
3. 3.                 Продължавате да ядете минималните количества и ви е комфортно да го правите.
4. 4.                 Други оставащи признаци на възстановяване изглеждат

приключили (вече не ви е студено, уморено или болезнено, няма задържане на вода, чуплива коса или нокти и т.н.)

1. 5.                 Мислите, че може да се налага да се храните според сигналите си за глад и ви е малко притеснено дали можете да се доверите на тези сигнали.

Обърнете внимание на №5, ако се чувствате особено комфортно относно това да се храните според сигналите на тялото си, то значи все още сте много далече от ремисия.

Преминавате от хранителни режими и броене на калории към яденето според сигналите за глад се прави чрез прилагане на 3-ри дневен експеримент. Яжте според сигналите си за глад, но записвайте всичко, което ядете. В края на тези три дни трябва да сте открили, че гладът ви, ви отвежда приблизително до указанията за възстановяване, които сте следвали досега. Ако е така, то вероятно можете да се доверите на глада си и да навлезете в ремисията си с известна увереност.

Имайте предвид, че за повечето ремисията не е постоянно състояние. Житейските стресове и промени могат да предизвикат връщане към болестта. Относително лесно и ясно е избягването на пълно връщане към болестта, ако сте подготвени и сте идентифицирали възможни предупредителни знаци далеч преди да са се появили в действителност.

Източник: http://www.youreatopia.com/blog/2012/11/23/phases-of-recovery-from-a-restrictive-eating-disorder.html  Превод: Ина Райкова

За повече Безплатни Ресурси и интересни статии за Хранителните Нарушения, Препоръки за Родители на засегнати и Лични Истории на възстановили се посетете сайта на Асоциация УНИКАЛ-Първа Българска Организация за Хранителни Нарушения: www.bia-unikal.org