от Рестриктивни Хранителни Нарушения
Има три отделни фази и една критична финална фаза за пълното възстановяване на теглото и ето малко от това, което можете да очаквате. Да може да изпитвате симптоми на няколко фази едновременно и може да минавате от една към друга и после без никаква явна причина да се върнете обратно. Всичко това е нормално и не е причина за притеснение. Помнете, че тялото не е машина, но знае какво прави, стига вие да му осигурявате енергия и да почивате. И накрая помнете, че никой (напълно! никой) не минава през този процес без грешки и проблеми. Когато и да попаднете обратно към по рестриктивно поведение, не сте се провалили. Вместо това третирайте преживяването като възможност да научите повече за специфичните ситуации, които предизвикват влошаване у вас. Това постепенно ще допринесе за по-устойчива ре мисия.
II фаза – Eдема Вода на борда
Тялото изглежда, че качва 3,5/8кг (понякога и повече) през първите няколко дни или седмици, щом стигнете до (количествата за захранване за вашия пол/възраст/височина). Който не е “готов за това, ще се паникьоса и ще започне да се ограничава преди да е стигнал особено далече. „Теглото“ е почти изцяло от задържане на вода (едема). Тялото има нужда от вода за възстановяване на клетките и за нормализирането на функцията едновременно на черния дроб и на бъбреците [WB Salt, 2004; GFM Russell, JT Bruce, 1990].
Задържането на вода си отива след втория месец, но единствено ако пациентът надеждно се храни с минималните или повече указани количества всеки ден. Много рядко, огромна едема (най-изразена върху ръцете и краката) е един от няколкото симптома на синдрома на захранването. Това е една от многото важни причини, поради които медицинското наблюдение е необходимо през ранните фази на захранването.
Повече детайли относно задържането на вода са достъпни в тази публикация на блога: Edema: The Bane (and Blessing) of the Recovery Process.
Един от принципите на лечението МиниМод е да спрете да се теглите изобщо. Ще видите форума на Your Eatopia разбъркан от паникьосани, предизвикани от ХР, кризи, след като някой възстановяващ се, се е предал и е стъпил на кантар. Кантарът е един от най-любимите методи за мъчение на хранителното разстройство, който се използва, за да предизвика лесно връщане към болестта. Не се поддавайте на изкушението.
Храносмилателни проблеми:
Храносмилателните проблеми са често срещани в първа фаза: подуване, газове, болка и раздут корем, диария и запек. Можете да облекчите това, като ядете малки количества по-често през деня: на 200-250-калорийни инкременти от ставането сутрин до лягането вечер. Тези храносмилателни проблеми се появяват, понеже гладуването е намалило драстично всичките важни бактерии в храносмилателния ви тракт, както и нивата на храносмилателните ензими. За да колонизират наново, бактериите имат нужда от приемливи нива на енергиен прием. [MD McCue, 2012; PD Cani et. al. 2007]
Много пациенти в тази фаза също трябва да преодолеят гастропареза. [RW McCallum et. al.,1990].Гастропарезата е механизмът за оцеляване, при който стомахът удвоява времето за изпразване към тънкото черво, което означава, че храната се мели по-дълго в стомаха, за да позволи на тънкото черво да максимизира твърде малкото енергия, която идва в тялото. Гастропарезата започва да олеква след няколко дни упорито придържане към минималния или над него прием и изчезва бързо, ако продължавате да се храните според указанията за възстановяване,обикновено от няколко седмици до месец. Всъщност подвижността на целия храносмилателен тракт е намалена, за да опита да извлече възможно най-много енергия по време на гладуването и това изчезва при отдадените усилия за захранване.
Не се изкушавайте да намалявате приема заради неудобството – просто разпределете храната през деня. Киселото мляко с живи култури ще бъде най-добрият ви приятел [C Coker Ross, 2008; E Nova et. al., 2006]
Ако сте имали поносимост към лактоза преди рестриктивното хранително разстройство да ви обземе, то ще можете да я понасяте и веднъж, щом сте се възстановили. При все това някои пациенти изпитват т.нар. транзитивна, иначе известна като вторична, непоносимост към лактозата. Това е, понеже системата е толкова стресирана, че не може повече да произвежда лактоза, за да разгражда лактозата. Ако забелязвате, че млякото, сметаната и сладоледът предизвикват подуване и диария, ги заменете със соеви или оризови заместители или в идеалния случай с добавки лактоза (като Лактацид). Не използвайте никакви нискомаслени или обезмаслени заместители на храни в дома си.
Също така в началната фаза, когато сте силно обезводнени, избягвайте да пиете много вода. Ще получавате достатъчно хидратация, ако се храните според указанията за възстановяване. Ако пиете, то бъдете сигурни, че питиетата са пълни с калории. Така че вместо газирани напитки, нека бъдат сладоледови шейкове, плодови смутита с пълномаслен йогурт и допълнителни растителни мазнини.
Кафето увеличава подвижността на храносмилателния тракт(това означава по-бързо придвижване на нещата през дебелото черво) [SR Brown et. al., 1990; PJ Boekema et. al., 2000] и това обикновено не е проблем, тъй като повечето имат много слаба подвижност на храносмилателния тракт вследствие на гладуване. Въпреки това ограничавайте кафето до едно/две на ден и се уверете, че са пълни със сметана и захари, за да сте концентрирани в това да вкарвате храна в системата.
Болка
Едем ата – задържането на вода, причинява значителни болки в тялото. Може да се чувствате много болезненост в цялото тяло. Когато си изкълчите крака, той се подува от течност, затопля се и боли, това е възстановителният процес в действие. По време на възстановяване, този процес се случва из цялото тяло. Болката ни задължава да се спрем и да почиваме. Впоследствие това позволява на тялото да се справи с отстраняването на наранените клетки и да осигури енергия за развитието на нови, здрави клетки, без да трябва да се справя с нови щети от опитите да „преодолеете болката“. Тези от вас, които са прилагали извънредно спортуване, повръщане, злоупотреба с диуретици или разхлабителни, когато сте се ограничавали активно, е вероятно да изпитват повече подуване и болка по време на тази фаза от възстановяването.
Почивка
Много от вас ще се чувстват като ударени с парен чук от умора и изнурение. Това ще ви се струва объркващо, тъй като сте били „толкова енергични“ по време на активните рестрикции, а сега, като активно работите върху възстановяването си, само искате да се пльоснете и да спите.
Както беше споменато в предишната секция, има подчертана хиперактивност по време на активните рестрикции за тези, които лежат на спектъра на рестриктивните хранителни разстройства.
Когато сте под захвата на рестрикциите, имате много ефективен „блока тор на сигналите“. Като цяло мозъкът ви не може да получава и интерпретира всичките сигнали за дистрес на тялото ви. По тази причина хората без ХР се чувстват ужасно, когато гладуват, а същевременно хората с хранителни разстройства се чувстват заредени, спокойни, дисоцийрани от лоши чувства и т.н. Има подчертани аномалии на невротранзмитерите, които изглежда отговарят за това и се появяват в различни центрове на мозъка особено тези, отговорни за разпознаването на опасност. Добър знак е, ако сте изморени, защото това предполага, че тялото ви най-накрая успява да предаде своята нужда за възстановяване и енергия по начин, който не се е случвал по време на активната рестрикция.
Източник:http://www.youreatopia.com/blog/2012/11/23/phases-of-recovery-from-a-restrictive-eating-disorder.html Превод: Ина Райкова
За повече Безплатни Ресурси и интересни статии за Хранителните Нарушения, Препоръки за Родители на засегнати и Лични Истории на възстановили се посетете сайта на Асоциация УНИКАЛ-Първа Българска Организация за Хранителни Нарушения: www.bia-unikal.org
Няма коментари:
Публикуване на коментар