Най-разпространените митове за хранителните разстройства 11публикация

14.Хранителните разстройства се причиняват от нездравословни и нереални образи в медиите

Докато социо-културни фактори (като "слабият идеал") могат да допринест или да предизвикат началото на процеса на развитие на хранително разстройство, изследванията показват, че причините са разностранни и включват биологични, социални, както и фактори от обкръжението на индивида. Не всеки, който е изложен на медийни образи на слаби "перфектни" тела развива хранително разстройство. Хранителни разстройства като анорексия нервоза са документирани в медицинската литература от 1800 г., когато социалната концепция за идеална форма на женското и мъжко тяло се е различавала значително от днешната – дълго време преди средствата за масова информация да популяризират слабите женски или слабите мускулести мъжки тела.

Най-разпространените митове за хранителните разстройства - 10 публикация

13.Проблемът с хранителните разстройства е във външния вид и красотата

Хранителните разстройства са психично заболяване, и нямат много общо с храната, храненето, външния вид или красотата. Това се вижда най-ясно от продължителността на заболяването дълго след като човек е достигнал първоначалните си "ЦЕЛИ" по отношение на теглото.  Хранителните разстройства обикновено са свързани с емоционални проблеми като например контрол и ниско самочувствие и често са част от "двойна" диагноза на клинична депресия, тревожност или обсесивно-компулсивно разстройство.

Най-разпространените митове за хранителните разстройства- 9 публикация

12.Само по външния вид може да се определи дали някой има хранително разстройство

Не може. Анорексията може да се забелязва визуално, но страдащите могат да носят широки дрехи за скриване на тялото. Булимията се „вижда” по-трудно тъй като засегнатите често са с нормално или дори могат да бъдат с наднормено тегло. В някои случаи могат да се наблюдават видими белези като например внезапно отслабване или напълняване; в други промени не се наблюдават. Засегнатите от хранителни разстройства могат да бъдат много изобретателни в прикриването на признаците и симптомите. По тази причина е възможно хранителното разстройство да остане неоткрито в продължение на месеци, години и дори цял живот.

Най-разпространените митове за хранителните разстройства - 8 публикация

 11.Страдащите от анорексия изобщо не се хранят

Повечето анорексици се хранят, но са склонни да консумират малки порции, нискокалорични храни или странни хранителни комбинации. Някои от закусват със сладки десерти и не консумират нищо друго през целия ден. Други могат да ядат маруля и горчица на всеки 2 часа или пък само подправки. Нередовните хранителни навици са строго индивидуални. Преустановяването изцяло на приемането на храна е рядко и би довело до смърт от недохранване в рамките на няколко седмици.

Най-разпространените митове за хранителните разстройства - 7 публикация

10.Анорексията представлява „диета с неблагоприятно развитие”

Анорексията няма нищо общо със спазването на диети. Тя е животозастрашаващо клинично/психиатрично заболяване.

Най-разпространените митове за хранителните разстройства - 6 публикация

9.Спазването на диети е нормално през пубертета

Докато спазването на диети за да сме в крак с модата и загрижеността за външния вид днес се приемат за нещо „нормално” за подрастващите в западните общества, действителното и/или екстремно спазване на диети може да бъде рисков фактор за развиване на хранително разстройство. Особено рисков е този фактор за подрастващи, в чието семейство е имало случаи на хранителни разстройства и депресия, тревожност или обсесиво-компулсивно разстройство. Винаги е за предпочитане да се акцентира върху здравето, доброто самочувствие, поддържането на здравословната представа за собственото тяло и приемането на тялото

Най-разпространените митове за хранителните разстройства - 5 публикация

8.Субклиничните случаи на хранително разстройство не са сериозни

Въпреки че е възможно даден пациент да не отговори на всички диагностични критерии за хранително разстройство, следствията от нередовното хранене (например често повръщане, прекомерни физически упражнения, тревожност) могат да предизвикат дългосрочни увреждания и изискват интервенция. Ранната интервенция може да предотврати развитието на напълно завършено клинично хранително разстройство.