“ А    там    беше    любовта”  4 стр. Автобиографична книга описваща личната борба с хранително нарушение и пътят да се излекува

    IV

                                       През    октомври    отидохме    с    момичетата    на    танците    послучай    Хелоуийн-­‐    

беше  много      вълнуваща    вечер,тъй    като    всички    се    чувствахме    пораснали.    Приятелките    ми    не    бяха    много    доволни    от    факта,че    ще    се    срещнат    отново    с    бившите    си,за    разлика    от    мен,която    дори    и    не    си    помисли    за    нова    връзка    след    “бедствието    Адам”.През    по-­‐голямата    част    от    вечерта    танцувах    и    пуших,докато    останалите  флиртуваха.Всички    бяха    там    и    залата    беше    препълнена-­‐жужаща    смесица    от    тежкия    ритъм    на    гръмката    вибрираща    музика    и    танцуващите    потни    юношески    тела.Започваше    вече    последната    песен    за    вечерта,когато    усетих   леко    докосване    по    ръката    си.Обърнах    се    :    едно    момче    ме    канеше    на    танц.Свих    рамене    в    стил    “защо    не”    и    се    оставих    да    ме    води    през    тълпата    към    почти    празния    вече    дансинг.    Казваше    се    Майкъл    и    беше    с    тъмно    руса    коса    и    топли    сини    очи,но    не    и    лазурни(като    на    Адам).Беше    малко    по-­‐нисък    от    мен    и    доста    мускулест-­‐изглеждаше    много    силен.    В    края    на    вечерта    благодарих    за    танца    и    си    казахме    някои    общи    приказки    от   рода     на   “ще    се    засичаме    в    училище”,пожелахме    си    лека    нощ    и    си    тръгнахме.  

   

    V 

                       В    училище    Майкъл    и    аз    започнахме    да    прекарваме    повече    време    заедно    и    станахме    приятели.Той    беше    мил    и   знаех,че    ме    харесва-­‐глуповатата    му    усмивка    го    издаваше.И    аз    го    харесвах,но    по-­‐скоро    като    добър    приятел.    Атлетичността    на    Майкъл    беше  впечатляваща,но    той    не    беше    спортист,по-­‐ скоро    беше    артист.    Музикалните    му    способности    бяха    изключителни    и    аз    често    говорех    за    таланта    му    с    вдъхновение.Постоянно    му    натяквах    да    развива    тази    своя    дарба.    

                       Към    края    на    срока,обаче,усетих,че    присъствието    на    Майкъл    започва    да    

ме  изнервя    поради    постоянните    му    намеци,че    иска    връзката    ни    да    се    

задълбочи.Още  от    първия    ни    танц    заедно   си    знаех,че    сърцето    ми    все    още    принадлежи    на    Адам.Разбирах,че    Майкъл    очаква    повече,  но    просто    нямах    смелостта    да    му    обясня,че    не    мога    да    отвърна    на    чувствата    му.Всъщност    се    радвах    на   вниманието    му,а    и    исках    Адам     да   забележи,че    ме    ухажва    друг.Представях    си    момента,в    който    Адам    ще    дойде    на    бял    кон    и    ще    ми    се    обясни    във    вечна    любов...но    това    не    се    случи.Всички    мои    надежди    бяха    отново   разбити,когато    той    започна    връзка    с    поредното    по-­‐голямо    момиче.    

                               През    ноември    Майкъл    ме    изненада    с    билети    за    шоуто    на    Куин-­‐щяха    да    

изнасят    концерт    на    стадиона    в    Монреал.Бях    във    възторг....
......Очаквайте скоро продължение на историята в 5 стр.
Превод: Мила Атанасова