ЛЕЧЕНИЕ БАЗИРАНО НА ПРОУЧВАНИЯ ПРИ ХРАНИТЕЛНИ НАРУШЕНИЯ

Повечето хора не знаят или не подозират, че леченията за рестриктивни хранителни разстройства до голяма степен не са базирани на изследвания. Лечение, базирано на изследвания, означава, че е имало клинични опити, при които въпросното лечение бива сравнено с контролни групи и други изследователи са успели да повторят резултатите от него. В идеалния случай лечението също е проследено през дълъг период от време, за да бъде сигурно, че резултатите не са краткотрайни.

Съществува един единствен протокол за лечение днес, който да пасва на това определение: Базираното на семейна среда лечение Модсли. То има контролирани и повторени опити, както и публикувани и потвърдени данни за ремисия след 5-годишен период. Два други протокола – Картини (подход за семейна среда) и Мандометър (базиран на технологии подход) – предлагат самостоятелни данни, но за момента откриятията от тях не са получили независима подкрепа. Проблематичното е, че за момента Модсли е специфично разработен за деца и юноши, страдащи от хранителни разстройства. И дизайнът му е труден за прилагане в средата на възрастен със заболяването.

Лечението МиниМод

МиниМод е серията указания, които са публикувани на страницата Your Eatopia. Няма контролирани опити, нито независима подкрепа и затова МиниМод не може да бъде смятан за научно доказано лечение на този етап. При все това тези указания са базирани на данните от клиничните изследвания от Модсли и Експеримента по гладуване Минесота, както и други резултати от изследвания, вместо просто на емпирични наблюдения и философията на практикуващите.
Указанията на МиниМод включват следните основни аспекти:
1. Ядене без рестрикции на минималните количества прием, които са определени така, че да отразяват реалните средни стойности на не ограничаващи се пациенти. [I Need How Many Calories ?!!цитатите са посочени в тази публикация]2. Никакви тренировки или спортуване. [C Zunker et. al., 2011; S Bratland-Sanda et. al., 2010]3. Никакво теглене или мерене на самия себе си*.

*Редица клиники прибягват до „ слепи претегляния “, за да могат да следят прогреса на пациента без да бъде подтикнат към влошаване на разстройството поради научаването на собственото си тегло (седейки с гръб към кантара). Но по- големият проблем относно това защо трябва да знаем теглото си, бива пренебрегнат при този подход. Да се теглиш е контра продуктивно на това да се приеме, че оптималното телесно тегло се поддържа без когнитивна намеса.

Статистики и прогнози:

Между 15 и 24 годишна възраст рестриктивните хранителни разстройства са 12 пъти по смъртоносни от всички други водещи причини за смърт на тази възрастова група(включително автомобилните катастрофи) [PF Sullivan,1995].
Количествата ре мисии варират от 3% до 96% [J Couturier, J Lock, 2006] , а количествата влошавания на болестта след период на лечение са от 35-50% [JC Carter et. al., 2004; ED Eckert et. al., 1995]. Нивата на ре мисии за Семейното лечение Модсли след 12-тия и 36-тия месец са 75% [D leGrange et. al., 2007; J Lock et. al., 2010; J Arcelus et. al., 2011].

Стандартизираният коефициент на смъртност (СКС) за хранителни разстройства е в диапазон от 1.92 до 10.5. [G Pauslen-Karlsson et. al., 2008; FC Papadopoulos et. al., 2009; CL Birmingham et. al., 2005]. Стандартизираният коефициент на смъртност е научен метод за определянето на увеличения риск от смъртност, свързан с определено състояние в сравнение с произволна здрава група човешки същества. Стандартизираният коефициент на смъртност за здрава произволна група е 1.00. Тъй като смъртта при хора с рестриктивни хранителни разстройства може да варира от сърдечна недостатъчност до самоубийство, то не винаги е възможно да се сдобием с точни данни, ако подлежащата причина (именно хранително разстройство) не е определена в сертификата за смъртност. Затова СКС варират от изследване до изследване. Ако преобразуваме СКС, рестриктивните хранителни разстройства имат приблизително нива на смъртност от 1 на 4 до 1 на 5 за 20- годишен период.
Общоприетата прогноза обикновено е, че 50% пълна ремисия, обикновено поддържат тази ремисия, а останалите 50% страдат от хроничност, социален упадък, прогресиращо лошо здраве и ранна смърт. [K Tolstrup et. al., 1985]. Това е много сериозно и смъртоносно невробиологично заболяване. И с това слагаме края на тежката на цитати част от публикацията. Пфу!

Източник: http://www.youreatopia.com/blog/2012/11/23/phases-of-recovery-from-a-restrictive-eating-disorder.html  Превод: Ина Райкова