Хранително нарушение - отнета уникалност

Анорексията уврежда ли способността на човек да бъде социален?

Проведените изследвания показват, че хората, които страдат от анорексия нервоза често водят изолиран живот и са социално откъснати. Може би спада на енергия от липсата на хранителни вещества кара човека с анорексия да съсредоточи всичките си ресурси върху себе си, за да оцелее, поради което отдава все по-малко значение на външните взаимоотношения. Остава въпросът: Защо някои страдат от липсата на добро социално приспособяване преди настъпването на значителната загуба на тегло и след възстановяването на килограмите?

Януари, 2013 г., издание на International Journal of Eating Disorders публикува статия, озаглавена: “Възприятието на афекта в Биологичните сигнали при Анорексия Нервоза”. Тя разглежда въпроса дали страдащите от Анорексия Нероза разчитат правилно социалните знаци, като движение на тялото например. Специално проучени са невербалните движения на тялото. Те отбелязват, че хората с анорексия често трудно идентифицират изражението на лицето.

64 участника са били разделени в три групи: с анорексия /21/, хора с напълно възстановено тегло след анорексия /20/, както и такива, които не са страдали от анорексия или друго хранително разстройство /23/. Резултатите показват, че хората с анорексия по-често неточно разчитат езика на тялото като индикатор на емоции. Особено интересно е, че по-трудно възприемат тъгата, докато гнева по-лесно се разчита. Авторите предполагат, че биологично всички хора са създадени да оцеляват и че разчитането на гнева е по-важна тактика за оцеляването, отколото разчитането на тъгата. Гневът може да бъде показател за предстояща или реална заплаха за оцеляването, докато тъгата може да бъде по-малко съществена за разчитането на потенциална заплаха.

Авторите посочват, че всички хора страдат от някакво нарушение във възприемането на социалните сигнали, когато тялото страда от глад. Поради това не може да има генетична предразположеност на хората с анорексия да имат намалени способности да разчитат различните социални знаци, а по-скоро нормална реакция на всяко човешко същество, което трайно гладува.

Тези констатации могат да бъдат полезни за лекарите, тъй като те се стремят да образоват семействата и близките по отношение въздействието на глада върху социалните нагласи на индивида, страдащ от анорексия. Споменава се, че осъществяването на невербалната комуникация между членовете на семейството, която обикновено лесно се разчита, може да се наложи да бъде внимателно наблюдавана от лекаря и доведена до вниманието на индивида с анорексия.

Също така, може да бъде полезно за семейния терапевт да сподели биологичните причини за това социално увреждане и по този начин да насърчи членовете на семейството да използват техни думи за общуване и изразяване на чувствата, повече от това просто да се разчита езика на тялото. И накрая, може да се мотивира индивида в борбата с анорексия, като се насърчава, че познаването на роднинските му връзки и информираността могат много да повишат шанса за възвръщане на теглото.