Когато започнах
да ям и повръщам, споделих за това ми гениално хрумване на най-добрата ми приятелка.
По стечение на обстоятелствата тя също прие това поведение. Започнахме да си
разказваме за пиршествата и повръщните, да го правим заедно, като един вид се
разбирахме и подкрепяхме в това нелепо преживяване. Мина време и нещата за нея
се влошиха. След дълг период на повръщане започнаха да се появяват и
физиологични проблеми – с щитовидната жлеза, косопад, рушене на зъбите /може да
изпускам нещо/. Но не това беше най-лошото. Тя спря да се храни. Стана 38 кг, с празен поглед и никакви емоции. Спря
да излиза, да говори. Общуваше много вяло само с майка си и с мен.
Аз
по това време вече бях осъзнала, че имам проблем и полагах усилия да изляза от
обръча на булимията. Истината е, че нейното състояние оказа въздействие върху
мен и ми помогна да се справя. От една страна изпитвах безгранична мъка като я
гледах така. Плачех всеки път когато си тръгна от дома и, защото неможех да понеса
тази безжизненост и отказа и от всичко – храна, приятели, купони, гаджета,
цвят. От друга страна се уплаших. Ами ако мен ме сполети същото. Тази мисъл
провокира в мен още по-силно и осъзнато желание да намеря друг начин на
съществуване.
Моята приятелка
започна да ходи на психотерапия и в началото имаше подобрение, но от един
момент нататък нещата започнаха отново да се влошават. Майка и се отказа от
работата си, за да е неотлъчно до нея. Нужно беше доста време, докато
приятелката ми започне отново да навлиза в живота. Постепенно започна да приема
храна, да говори, да плаче, да излиза, но най-трудно беше да се отново да се
усмихне. Така двете заедно минаха през ада, но успяха да победят болестта. Поуката до тук е, че майчината любов, всеотдайност и подкрепа е най-голямото оръжие в борбата със
болестта. Но дали е достатъчно? Оказва се, че е тя е необходимо условие, но не винаги
е достатъчна. Моята приятелка започна да се храни, но след известно време
започна да придобива други вредни навици. Алкохол, наркотици, безразборен секс.
И пропадането започна отново. Когато достигна дъното, както тя сама каза,
замина. Това може би направи, за да си даде време и пространство да остане сама
със себе си. Заради миналото си, тя промени бъдещето си.
Сега моята приятелка е далече от нас. Те е
майка, съпруга, дъщеря, сестра, работещ човек. Чувства се спокойна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар