“ А там беше любовта” 2 стр.Автобиографична книга описваща личната борба с хранително нарушение и пътят да се излекува
Исках да съм здрава вече. Здрава-не бях сигурна какво точно означава това,но вярвах,че на това място,наречено красота, ще го разбера.
Всеки ден,откакто бях приела живота,бях подложена на тормоза на гласовете.И въпреки че не повръщах всеки ден,и че отново се хранех, постоянното мърморене си беше в главата ми.Саботажът на вътрешния диалог постоянно пречеше на здравето, което отчаяно търсех. Здравето на красотата.
Трябваше да го спра.Трябваше да унищожа гнилото му
гнездо.Трябваше да накарам строгите гласове да замлъкнат.Вече нямаше място за тях, не и ако избирах да стигна там,където исках.Само тогава можех да бъда свободна.Така че,имах нужда от план-‐дългосрочен план,който напълно да ги изтрие.Планът изглеждаше като отговор-‐и то здравословен.Тогава не разбирах добре как би изглеждала красотата на здравето,за анорексията всичко така или иначе си остава прикрепено към тази част от мен,от която вече исках да се освободя.
Не познавах нищо друго от 13-‐годишната си възраст-‐само това.Знаех само това.От юношеството до майчинството,унищожителната сила на глада напълно изпразни от съдържание личността ми и на нейно място създаде мрака на анонимността.
Красотата на цветовете беше загубена в сковаността на реалността,
която смятах
за нормална-‐там,където ежедневното страдание проникваше
във всяка фибра на
съществуването ми-‐ден след ден.
Сега трябваше да си тръгна оттам.Да избягам.Да се оттърва от това бреме.Да го изцедя от цялото си същество.Да пиша за това изглеждаше като логичен план за атака.Ако разкриех всичко това,как щеше
да се крие то оттук нататък?Всъщност,въпреки че знаех,че това,което обмислях,можеше да бъде същността на плана ми,вероятно най-добрия план,който имах от години,бях скована от страх.Какво щеше да бъде да чакам на отсрещната страна? Мога ли да премина на отсрещната страна? И ако мога,щеше ли да е по-‐добре?
Трябваше да повярвам,че ще бъде.Разбрах,че да вярваш е свобода.Разбрах,че да вярваш е смелост.Разбрах,че да вярваш е просто вяра. Разбрах,че да вярваш е надежда.И разбрах,че духът ми е разтърсен от любов.Някакси любовта беше достигнала тази част от мен, която вярваше. Частта,която е най-‐силна във всеки от нас-‐Духът.Духът ми вярваше и
така ме водеше,а аз,от своя страна,вярвах,че всичко е за добро.А в доброто на идните дни , щях да изживея красотата на оставащия ми живот.И така, постепенно,аз започнах своето пътуване,вярвайки,че един ден ще бъда свободна.Че един ден ще бъда добре.И в този ден ще бъда щастлива.
Щастие. Какво е това усещане? Възможността отново да го изпитам,беше сама по себе си обещание за това. Възможността на това обещание,че независимо къде живея, или колко дълго,и без значение колко болна съм, обещанието за красота ще победи.....Очаквайте скоро продължение на историята в 3 стр.
Превод: Мила Атанасова
Превод: Мила Атанасова
